Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 112

— Какво ли си мисли майка ти? — прошепна Грейс.

— Мама? За господин Уигинс? Ами…

— Не, не. — Грейс не се интересуваше от седмичните похождения на закръгления господин Уигинс. — За…

— За теб и Етан ли? Е, подхвърли нещо от рода на „крайно време беше“. Мама не е глупава. А и той е толкова готин — добави Джули. — Как само опъва тениските на гърдите си — страхотно! А и усмивката му. Трябва да чакаш поне десет минути да се разлее по лицето му, но пък накрая коленете ти омекнат. Миналото лято цял месец, всеки ден, ходехме с Робин на кея да го наблюдаваме как вади улова.

— Наистина ли? — обади се Грейс тихо.

— И двете си падахме по него. — Пресегна се и затършува в кутията с бисквити. Намери две със стафиди. — Флиртувах с него при всяка възможност.

— Ти… си флиртувала с Етан?

— Ъхъ… — Кимна и преглътна бисквитата. — Поне се постарах. Но май го притеснявах. Както и да е — успях да му измъкна няколко страхотни усмивки. — Засия, забелязала смаяния поглед на младата жена. — О, вече го преодолях, не се тревожи.

— Слава Богу — въздъхна Грейс и най-после посегна към чашата.

— Но има страхотен задник.

— О, Джули! — Прехапа устни да не се разхили и хвърли многозначителен поглед към дъщеря си.

— Тя не ни слуша, спокойно. Но защо започнах да разправям всичко това? А, да. Готова съм да бавя Обри, ако искате да излезете.

— Аз… Ами, благодаря.

Тъкмо се чудеше дали иска да престанат да говорят за Етан Куин или не, когато вдигна поглед, и го видя застанал на входната врата.

— Като по поръчка — измърмори Джули. — Знаеш ли, ще заведа Обри да я види мама. Даже ще я задържа за вечеря.

— Но аз имам още цял час, преди да тръгна за работа.

Джули вдигна нагоре очи.

— Ами използвай го. — Взе Обри на ръце. — Искаш ли да дойдеш у нас, прелест? Ще видиш котенцето ми.

— О, котенце! Довиждане, мамо.

— Но…

Те вече излизаха през задната врата. Момиченцето викаше котенцето и размахваше весело ръце. Грейс погледна към Етан, застанал от другата страна на мрежестата врата, и сви рамене.

Той възприе движението й като покана и влезе.

— Джули ли изхвърча оттук?

— Да. Заведе Обри да си поиграят с котенцето и ще я нахрани.

— Хубаво е, че имаш човек да се грижи за нея.

— Без Джули съм загубена. — Озадачена, Грейс изви глава към него. Той стоеше сковано, с ръка зад гърба. — Нещо не е наред ли? Да не си си ударил ръката?

— Не. — Какъв идиот е, даде си сметка той и измъкна цветята, които криеше. — Хрумна ми, че може да ти харесат.

А и отчаяно търсеше начин да й се извини за случилото се в гората.

— Донесъл си ми цветя?

— Откраднах оттук, оттам. Нали няма да споменаваш пред Ана. А тези ги набрах по пътя. Има ги доста тази година.

Беше й набрал цветя. Не ги бе купил от магазин, а ги бе избирал и брал със собствените си ръце. Въздъхна и зарови лице в тях.

— Прекрасни са.

— Напомнят ми за теб. Впрочем почти всичко ми напомня за теб. — Тя вдигна глава удивена. Прииска му се да може да се изразява с по-красиви и по-нежни думи. — Знам, че разполагаш само с една свободна вечер, но бих искал да те заведа на вечеря, ако нямаш други планове.