Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 4
Тери Пратчет
— Не ме виждай! — каза тя.
Образът й (или каквото там е било, понеже тя не беше напълно сигурна относно този трик) изчезна.
Първия път, като го направи, си беше шокиращо. Но на нея винаги й беше лесно да вижда себе си, поне в главата си. Имаше една част от нея, която постоянно я следеше.
Мис Тик (друга вещица, но такава, с която беше по-лесно да си говориш, отколкото с вещицата дала на Тифани шапката) й беше казала, че една вещица трябва да знае как да „застане настрани“ и че тя щяла да разбере повече, когато талантът й се развиел, така че Тифани предположи, че „виждай ме“ ще да е част от това.
Понякога Тифани си мислеше, че трябва да поговори с мис Тик за това „виждай ме“. Изглеждаше сякаш излиза от тялото си, но все пак има един вид призрачно тяло, което може да ходи натам-насам. И се получаваше, стига призрачните й очи да не погледнеха надолу, и да не видеха, че тя
Мис Тик беше нещо като търсачка на вещици. Изглежда във вещерския занаят беше така. Някои вещици хвърляха по някое магическо око на обещаващите момичета и им намираха по-стари вещици, които да им помогнат за по-нататък. Те не те учеха как да го правиш. Те те учеха как да знаеш, какво правиш.
Вещиците бяха малко като котки. Не обичаха много-много да са в компания, но
Вещиците не се плашат много-много, беше казала мис Тик, но това, от което се страхуват по-могъщите, дори и да не говорят за това, беше онова, на което му казваха „да се обърнеш на лошо“. Толкова лесно беше да се унесеш в безгрижни дребни жестокости, просто защото ти имаш силата, а другите нямат, толкова лесно беше да сметнеш, че другите хора не са от чак толкова голямо значение, толкова лесно да сметнеш, че понятия като правилно и неправилно, не се отнасят за
Вещиците имаха нужда да знаят, че други вещици ги наблюдават.
И ето защо, помисли си Тифани, шапката е тук. Тя можеше да я докосне, когато поиска, стига да затвореше очи. Беше нещо като напомняне…
— Тифани! — викна майка й нагоре по стълбите. — Мис Тик е тук!