Читать «Шапка от небето» онлайн

Тери Пратчет

Тери Пратчет

Шапка от небето

Въведение

Извадки от: „Приказни същества и Как да Ги Избягваме“ от мис Проницателина Тик

Нак Мак Фийгъл (известни още като Пиктсита, Дребнио Волен Народ, Дребните Мъже и „Неизвестен Извършител или Извършители, възможно въоръжени“)

Нак Мак Фийгъл1 са най-опасната от всички феерични раси, особено когато са пияни. Обичат да пият, да се бият и да крадат, и практически биха откраднали всичко, което не е заковано. Ако е заковано, биха откраднали и пироните.

Въпреки това тези, които са съумели да ги опознаят и при това да оцелеят, твърдят, че те са също така изумително лоялни, силни, упорити, храбри, и по техен си начин, доста морални (Например не биха крали от хора, които си нямат нищо).

Типичният Фийгълски мъж (Фийгълките са редки — виж по-долу) е висок средно петнадесет сантиметра, червенокос, кожата му е цялата синя от татуировки и багрило, известно като вайда2, а при условие, че сте толкова близо до него, сигурно се кани да ви цапардоса.

Той ще носи препаска от какъв да е вехт плат, защото сред Фийгълите клановата принадлежност се определя от татуировките3. Възможно е да носи шлем от заешки череп. Фийгълите често украсяват брадите и косите си с пера, мъниста и всичко друго, което им скимне. Почти със сигурност ще носи меч, макар че той е най-вече за парлама, защото любимото бойно средство на Фийгълите са ритниците и главите им.

История и религия

Произходът на Нак Мак Фийгъл е изгубен в прочутите „Мъгли на Времето“. Те казват, че Кралицата на Феите ги е изгонила от Страната на Феите, защото са имали възражения против нейното злобно и тиранично господство. Според други, просто са ги изритали за пиянство.

За религията им, ако такава съществува, е известно малко, с изключение на един факт: те мислят, че са мъртви. Харесва им нашият свят с греещото в него слънчице и планините, и небесната синева, и че има, и с кого да се бият. В такъв чуден свят не може да пускат кого да е, казват те. Така че тук трябва да е някакъв вид рай или Валхала, където храбрите войни отиват, след като умрат. Така че, заключават те, те вече трябва да са били живели някъде другаде, където са умрели и им е било позволено да дойдат тук, защото са били толкова добри.

Това е един съвсем неправилен и налудничав възглед, защото, както знаем, вярно е точно обратното.

Когато някой Фийгъл умре, оплакват го съвсем малко и то, само защото братята му тъжат, че не е прекарал повече време с тях, преди да се върне в земята на живите, която те наричат още „Последният Свят“.

Обичаи и Обиталища

Клановете на Нак Мак Фийгъл при възможност живеят в погребалните могили на древни царе, където си изравят уютна дупка сред златото. Обикновено върху могилата растат една-две трънки или бъзови дървета. Фийгълите особено обичат стари дървета с хралупи, които стават на комини за техните огньове. И, разбира се, да има заешка дупка. Около нея има заешки барабонки, а може би дори и късчета заешка козина, ако Фийгълите са решили да проявят творчество.

Отдолу светът на Фийгълите прилича малко на пчелен кошер, но с много по-малко мед и много повече жила.