Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 6

Това по един доста хитър начин обърна майка й на нейна страна. Богатата леля на майка й се била цанила за миячка на съдове, после за камериерка и си беше пробила пътя нагоре, докато не станала икономка и не се оженила за лакей и сега живеела в богатска къща. Е, не беше нейната богатска къща и тя живееше само в част от нея, но практически си беше дама.

Тифани нямаше намерение да става дама. А и изобщо всичко беше измама. В която участваше и мис Тик.

Не беше позволено да искаш пари за вещерство, така че всички вещици работеха и нещо друго. Мис Тик беше основно вещица маскирана като учителка. Тя странстваше натам-насам заедно с другите странстващи учители, които пътуваха на тумби по разни места и учеха на разни неща всекиго срещу храна, и използвани дрехи.

Това беше добър начин да се оправяш, защото хората във Варовитище не вярваха на вещици. Те си мислеха, че вещиците танцуват в лунни нощи по без нищо (Тифани беше разпитала по този въпрос и с известно облекчение научи, че няма нужда да правиш това, за да бъдеш вещица. Би могла, ако поискаш, но само ако си съвсем сигурна за разположението на всичките коприви, трънаци и таралежи).

Но като стана дума, хората не бяха много сигурни и относно странстващите учители. За тях казваха, че отмъквали пилета и крадели деца (което в известен смисъл си беше вярно) и те бродеха от село на село в шарените си коли, и носеха дълги роби с кожени кръпки по ръкавите, и чудати плоски шапки, и говореха помежду си на някакво езическо наречие, което никой не можеше да разбере, примерно „Alea jacta est“ и „Quid pro quo“. На мис Тик й беше лесно да се спотаява сред тях. Нейната островърха шапка беше от секретна разновидност, изглеждаше като черна сламена шапка с книжни цветя, докато не натиснеш тайната пружина.

През последната година майката на Тифани беше доста изненадана и малко разтревожена от внезапния порив на Тифани за образование, за което хората на село смятаха, че е добро нещо в умерени количество, но при прекаляване би могло да доведе до неспокойствие.

И после, преди един месец, дойде съобщението: „Готви се“.

Мис Тик с шапката си, с цветята, посети чифлика и съобщи на г-н и г-жа Болежкови, че една възрастна жена горе в планината чула за отличната квалификация на Тифани със сиренето, и желаела да й предложи длъжността слугиня, за четири долара месечно, с един свободен ден седмично, собствено легло и цяла седмица отпуска за Прасоколеда.

Тифани си познаваше родителите. Три долара месечно щяха да са малко, а пет долара щяха да са подозрително много, обаче квалификацията със сиренето си заслужаваше допълнителния долар. А легло само за тебе си беше чудесна екстра. Преди повечето сестри на Тифани да бяха напуснали дома, по две сестри да спят в едно легло си беше нормално. Беше си добро предложение.