Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 141
Тери Пратчет
Г-жа Уховрътски определено щеше да има възражения срещу нея. Беше все едно излязла от приказките. Стените се облягаха една на друга, сламеният покрив се смъкваше надолу като калпава перука, а комините бяха вити като тирбушони. Ако смятате, че от къщичката от сладки твърде ще се надебелява, значи това ще е следващият по лошотия избор.
А това беше къщурка от по-гадния вид приказки.
Кошерите на Баба Вихронрав бяха скътани от едната страна на къщурката. Някои бяха от старите сламени, повечето бяха надве-натри сковани дъсчени. Всичките пчели се бяха разхвърчали като за последно, нищо че лятото вече отминаваше.
Тифани отиде да ги разгледа и пчелите заизригваха от кошерите в плътен черен поток. Стекоха се към Тифани, сляха се в колона и…
Тя се засмя. Те бяха образували фигурата на вещица, хиляди пчели увиснали във въздуха. Тя вдигна дясната си ръка. Повдигайки нивото на жуженето, пчелната вещица също вдигна ръка. Тифани се завъртя. Фигурата също. Пчелите старателно повтаряха всяко потрепване на роклята й, като тези от края зажужаха отчаяно, защото трябваше да летят най-бързо.
Тя грижливо остави торбата си на земята и протегна ръка към пчелите. Крилцата им пак се разбучаха, за момент те се пръснаха и пак се построиха малко по-нататък, но този път ръката на фигурата беше протегната към Тифани. Пчелата образуваща върха на показалеца й зависна точно пред пръста на Тифани.
— Ще танцуваме ли? — покани ги Тифани.
И посред поляната изпълнена от въртящи се хвърчилки, тя завъртя рояка в танц. Пчелите я следваха доста добре, с жужащи пръсти плътно до нейните, обръщаха се, когато тя се обръщаше, макар че винаги по няколко пчели изоставаха и отчаяно догонваха фигурата.
По едно време роякът вдигна две ръце и се завъртя на другата страна, а пчелите от „полата“ се завихриха в шеметни дипли. Роякът се учеше.
Тифани се разсмя и направи същото. Рояк и момиче се завихриха посред поляната.
Тя беше толкова щастлива, че даже се чудеше, дали някога досега е изпитвала такова щастие. Златната светлина, сипещите се хвърчилки, танцуващите пчели… всичко се беше сляло в едно. Това беше обратното на мрачната пустиня. Тук светлината беше навсякъде и я изпълваше отвътре. Тя се чувстваше, където си е, но все пак виждаше себе си отгоре, валсираща с жужащата сянка, проблясваща в златисто, когато слънцето се отразеше от пчелите. Заради моменти като този си струваше да се премине през какво ли не.
Тогава направената от пчели вещица се приближи към Тифани, като че ли взирайки се в нея с хилядите си очички като скъпоценни камъчета. Някъде от вътрешността на фигурата нещо като, че смътно изсвири и пчелната вещица се пръсна в бръмчащ облак от насекоми, които хвръкнаха и заминаха. И на поляната не остана да се движи нищо друго, освен падащите семена на чинарите.
Тифани издиша.
— Брей, някои хора това щеше да ги изплаши — обади се един глас иззад гърба й.
Тифани не се обърна веднага. Първо каза:
— Добър ден, Бабо Вихронрав.
Чак
