Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 140

— Ъ-ъ, що че речеш да сториме първо, бе Келда — попита притеснето един фийгъл.

— Сичкото!

Напълниха й супника за къпане в нейната стая и тя се затърка с една от старите четки за зъби на Тифани, докато отвън се разнасяше шумът от фийгъли работещи здраво и многопосочно. Миризмата на печен заек заизпълва могилата.

Джейни се облече в най-хубавата си рокля, оправи си косата, взе си шала и излезе от дупката. И застана на открито взряла се в планините, докато след около час една точка в небето занараства.

Като келда тя щеше да посрещне с добре дошъл завръщащ се войн. Като съпруга тя щеше да целуне мъжа си и да го сгълчи, че се е забавил. Като жена, й се струваше, че направо ще се разтопи от облекчение, благодарност и щастие.

Глава четиринадесета

Пчелна царица

А седмица по-късно, един следобед, Тифани отиде да види Баба Вихронрав.

Беше само на петнадесет мили полет с метла. А понеже Тифани все още не обичаше да лети с метла, г-ца Здравомислова я закара.

Беше невидимата част на г-ца Здравомислова. Тифани само си лежеше плътно на дръжката и стискаше с ръце, крака, колене, а ако можеше и с уши. Носеше си и книжен плик за повръщане, защото никой не обича да му падне от небето анонимно повръщано. Носеше и голяма торба, която придържаше много грижливо.

Не си отвори очите, докато не заглъхна фученето и на слух не усети, че е съвсем близо до земята. И наистина, г-ца Здравомислова беше много любезна. Когато тя накрая падна, защото краката й се бяха схванали, метлата беше докарана точно над един особено дебел мек мъх.

— Благодаря — каза Тифани докато ставаше, защото винаги си заслужава да си учтива, като си имаш работа с невидими хора.

Тя беше с нова рокля. Зелена като предишната. Сложният, изплетен от услуги и задължения свят, в който живееше и се подвизаваше г-ца Здравомислова, даде плод — два метра чудесен плат (за безпроблемното раждане на бебенцето на г-ца Бързакова) и няколко часа шев, и кройка (болният крак на г-жа Авджийска вече върви на оправяне, благодаря много). Черната тя я беше върнала. Когато остарея ще нося Полунощ31, реши тя. Засега обаче, стига ми толкова чернота.

Тя огледа поляната на склона, от три страни обкръжена от дъбове и чинари, но отдолу се отваряше прекрасна гледка към разположените по-надолу земи. От чинарите се сипеха хвърчилки и се виеха лениво над няколкото лехи. Които не бяха оградени, нищо че наблизо пасяха няколко кози. Ако се зачудите, как така козите не опоскват градината, значи сте забравили, кой живее тук. Освен това имаше кладенец. И, разбира се, къщурка.