Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 138

Тифани усещаше как островърхи шапки се извръщат, някои към нея, други към Баба Вихронрав. Отсреща Баба посегна и рязко отблъсна от рамото си нечия ръка, без да откъсва очи от Тифани. „И никоя от двете ни не си носи шапката.“ — помисли Тифани — „Някога ти ми даде виртуална шапка, Бабо Вихронрав и съм ти много благодарна. Днес обаче тя не ми трябва. Днес знам, че съм вещица.“

— Е, хайде де, дами! — подкани ги пак водещата, вече почти в паника. — Та това са Изпитанията! Приятелско и поучително съревнование в дух на братство и добра воля! Не може все някоя дама… или може би млада дама…?

Тифани се подсмихна. Трябваше да е „сестринство“, а не „братство“. Ние нали сме сестри, госпожо, не братя.

— Давай де, Тифани! — подкани я Тюла. — Те знаят, че те бива!

Тифани поклати глава.

— Ах, така значи било — изви очи Аннаграма. — Дъртата чанта пак е бъркала в ума на момичето, както винаги…

— Не знам кой в чий ум е бъркал — сопна се Петулия и запретна ръкави. — Аз обаче ще си направя номера с прасето.

Тя се изправи и тълпата се развълнува.

— О, значи ще е… А, това си ти, Петулия — каза леко разочаровано водещата.

— Да, г-це Пенджерева, ще изпълня номера с прасето — обяви гръмко Петулия.

— Но, ъ-ъ, като гледам не си водиш прасе — стресна се г-ца Пенджерева.

— Да, г-це Пенджерева, ще изпълня номера с прасето… без прасе!

Това предизвика вълнение и викове „Невъзможно!“ и „Тук, знаете ли, има малки деца!“

Г-ца Пенджерева се озърна за помощ и не намери такава.

— Ами добре тогава — склони безпомощно тя. — Щом като си сигурна, миличка…

— Да, сигурна съм. Ще използвам… кренвирш! — обяви Петулия, извади един от джоба си и го вдигна за всеобщо изумление.

Тифани не видя номера. Нито пък Баба Вихронрав. Погледите им като, че очертаваха железни решетки и дори г-ца Пенджерева инстинктивно гледаше да не ги пресича.

Тифани обаче чу изквичаването и възгласите на изумление и гърма от аплодисменти. В този момент хората щяха да ръкопляскат на всичко, също както запреченият порой би рукнал от където и да е, стига да заобиколи дигата.

И тогава вече заставаха, и други вещици. Г-ца Здравомислова жонглираше с топки, които спираха и променяха посоката си направо във въздуха. Една вещица на средна възраст демонстрира ново средство против задавяне, което даже не изглеждаше вълшебно и така докато не се сетиш, че начин да правиш почти умрели хора напълно живи, струва повече от десетки магии, които правят само „бум!“. И други жени и момичета заизлизаха и запоказваха бляскави номера, полезни хитринки, неща, правещи „пук — пук“ и неща помагащи срещу зъбобол, а в един отделен случай нещо, което просто гръмна…

… и участничките свършиха.

Г-ца Пенджерева се върна в средата на поляната, почти опиянена от облекчение, че Изпитанията все пак минаха и за последен път отправи покана към някоя дама „или, също така, млада дама“ да покаже още нещо.