Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 133

Тифани отвори очи и видя кръглото розово лице на Петулия надвесила се угрижено над нея.

— Ъ-ъ, тя е будна! — обяви момичето.

Пространството между Тифани и тавана се изпълни с островърхи шапки. И после пак неохотно се отдръпнаха, когато тя седна. Отгоре сигурно е изглеждало сякаш се отваря и затваря голяма черна маргаритка.

— Къде съм? — попита тя.

— Ъ-ъ, в Палатката за Първа помощ и Изгубени деца — съобщи й Петулия. — Ъ-ъ… ти припадна, когато Госпожа Вихронрав те върна от… от там, където беше отишла. Всички минаха да те видят.

— Тя каза, че ти си, такова, завлякла онова чудовище в, такова, Оня Свят! — възкликна с блеснали очи Луси Уорбек. — Госпожа Вихронрав разказа всичко на всички!

— Е, не беше точно… — започна Тифани.

Но усети нещо опиращо в гърба й. Зашари с ръка зад себе си и намери островърха шапка. Посивяла от старост и доста опърпана. Закзак не би се осмелил да продаде подобно нещо, но другите момичета я бяха зяпнали като прегладнели кучета ръката на месар.

— Ъ-ъ, Госпожа Вихронрав ти даде нейната шапка — промълви затаила дъх Петулия. — Нейната собствена шапка.

— Тя каза, че си родена вещица и че не бива вещица да няма шапка! — не откъсваше поглед от шапката Тюла Суматохова.

— Много мило — каза Тифани, която беше свикнала да носи използвани дрехи.

— Това е само една вехта шапка — изказа се и Аннаграма.

Тифани вдигна поглед към високата девойка и бавно се усмихна.

— Аннаграма? — започна тя вдигайки ръка с разперени пръсти.

Аннаграма отстъпи крачка назад.

— Не, не — писна тя. — Недей! Недей! Някой да я спре!

— Искаш ли балон, Аннаграма? — продължи Тифани смъквайки се от масата.

— Не! Моля те! — Аннаграма отстъпи още крачка назад закрила лице с дланите си, препъна се в една пейка и падна.

Тифани й помогна да стане и я потупа дружелюбно по бузата:

— Добре тогава, няма да ти го купувам. Но, моля те, вземи някой път научи, какво точно значи „буквално“, а?

Аннаграма се усмихна някак си посърнало и успя да произнесе само:

— Ъ, да.

— Добре. И пак ще сме приятелки.

Тя обърна гръб на момичето и отиде да прибере шапката.

— Ъ-ъ, сигурно още не си се освестила докрай — заговори Петулия. — Май не разбираш.

— Ха, аз, нали разбирате, всъщност не се бях изплашила — заяви Аннаграма. — Аз само, за да се посмеем, разбира се.

Никой не й обърна внимание.

— Какво да не съм разбрала? — попита Тифани.

— Това е нейната собствена шапка! — казаха в хор момичетата.

— Ако, такова, тази шапка можеше да говори, какви ли истории можеше, нали разбирате, да разкаже — добави Луси Уорбек.

— Беше само шега — обяви Аннаграма на всекиго, на който би му скимнало да я слуша.

Тифани изгледа шапката. Беше много опърпана и не особено чиста. Ако тази шапка можеше да говори, сигурно щеше да мрънка.

— Къде е сега Баба Вихронрав? — попита тя.

Момичетата ахнаха. Това ги впечатли почти колкото шапката.

— Ъ-ъ… тя няма ли да се сърди, че я наричаш така? — разтревожи се Петулия.

— Тя сама ме покани — увери я Тифани.