Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 124

Лицето на Аннаграма се намръщи възмутено, както тя правеше, когато нещо посмееше да не й се побира в ума:

— Но защо ти е…?

— Не мисли за това, моля те! Просто отговори!

— Ами, ъ… може да е какво ли не… да си невидима или… да си руса, или знам ли… — запелтечи Аннаграма с мисли пръскащи се по шевовете.

Тифани поклати глава и я пусна. Втурна се към една стара вещица взираща се в суматохата.

— Моля ви, госпожо, много е важно! В приказките, кое е третото желание? Не питайте защо, моля ви! Просто се сетете!

— Ами… щастие. Щастието е, нали? — откликна старицата. — Да, точно така. Здраве, богатство и щастие. А сега, ако бях на твое място…

— Щастие ли? Щастие… благодаря ви. — Тифани отчаяно се заоглежда за още някой.

Не беше щастието, това тя го знаеше и с костите си. Щастие с магия не може да се получи, а това пък беше още една податка.

А ето я и мис Тик, забързала се сред шатрите. Не беше време за половинчати мерки. Тифани я сграбчи, завъртя я кръгом и извика:

— Здравейте-Мис-Тик-Да-Добре-Съм-Дано-И-Вие-Да-Сте-Добре-Кое-Е-Третото-Желание-Бързо-Много-Е-Важно-Моля-Ви-Недейте-Да-Спорите-И-Да-Разпитвате-Че-Няма-Време!

Мис Тик, трябва да й се признае, се поколеба за не повече от един-два мига.

— Да получиш още сто желания ли? — реагира тя.

Тифани я зяпна и после каза:

— Благодаря ви. Не е това, но и то също казва нещо.

— Тифани, виж сега… — започна мис Тик.

Тифани обаче беше видяла Баба Вихронрав.

Тя беше застанала посред полето, в един голям квадрат, който кой знае защо беше ограден с въже. Като че никой не я забелязваше. Тя наблюдаваше щуращите се покрай роилника вещици и от време на време проблясващите й пръскащите се в искри магии. Лицето й беше спокойно и отнесено.

Тифани отметна ръката на мис Тик, мушна се под въжетата и се втурна към нея.

— Бабо!

Сините очи на Баба Вихронрав се обърнаха към нея.

— Да?

— В приказките, когато духът или вълшебната жаба или феята кръстница ти дава три желания… кое е третото?

— Ах, приказките — отвърна Баба. — Че то е лесно. Във всяка приказка, която си струва да се чуе, която разбира кое как е в света, третото желание е да се оправят бедите причинени от първите две.

— Да! Това е то! Това е! — извика Тифани и натрупалите се зад въпроса думи се заляха в буен поток. — Той не е зъл! Няма как да е! Та той си няма свой ум! Всичко е до желанията! Нашите желания! То е като в приказките, където те…

— По-полека, по-полека. Я си поеми дълбоко дъх — прекъсна я Баба, хвана Тифани за раменете и я обърна към паникьосалото се множество.

— За кратко ти го изплаши, но сега то иде и няма да обърне назад, не и сега, щото е отчаяно. Та то дори не вижда навалицата, те нищо не значат за него. Ти си тая, която то иска. За теб е дошло. Ти си тая, която трябва да се изправи срещу му. Готова ли си?

— Ами какво ще стане, ако загубя…

— С това, какво щяло да стане, ако загубя, аз доникъде нямаше да съм стигнала, млада ми госпожице. Ти го би веднъж и пак ще можеш.

— Но може да се превърна в нещо ужасно!

— Е, тогава значи ще се изправиш срещу мен — отвърна Баба. — Срещу мен, на моя земя. Да, но това няма да го бъде, нали? Писнало ти е от сополиви деца и глупави жени, а? Е, значи това е… онова другото. Пладне е. Трябваше вече да са започнали същинските Изпитания, ама, ха, като гледам хората, май са забравили. Та значи… бива ли те да си вещица по пладне, далече от твойте ридове?