Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 122

— Благодаря ти, млади момко — каза тя и влезе.

Тифани се втурна след нея.

— Ама какво…? — започна тя, но Баба Вихронрав вдигна пръст пред устните си, хвана Тифани за раменете и я обърна кръгом.

Билетопродавачът още се взираше в пръстите си. Даже си ги потърка. После сви рамене, премести ги над кожената си кесия и пусна.

Дзън, дзън…

Тълпата около портата ахна, някои изръкопляскаха. Момчето се огледа с една ми ти налудничава усмивка, сякаш разбира се е очаквал, че точно това ще се случи.

— Е, хубаво — измърка доволно Баба. — А сега как добре ще ми дойде чашка чай и може би малко сладки.

— Бабо, но тука има малки деца! Не са само вещици!

Хората ги гледаха. Баба Вихронрав рязко повдигна брадичката на Тифани, така че да я погледне в очите.

— Я се огледай. Че тука не може и крачка да направиш, без да настъпиш куп амулети и вълшебни пръчици и к’во ли не! Той ще е просто неприлично да не избяга, а?

Тифани се обърна да се огледа. Наоколо беше пълно с палатки и сергии. Доста от тях бяха панаирджийски забави, каквито тя вече беше виждала по селскостопанските панаири в селата край Варовитище: Хвърляне на подкови, Изненади във торба, Бъркане за Пирани, такива ми ти неща. Натапящият стол29 беше особено популярен сред дечицата особено в тази жега. Нямаше гледачки, защото никоя гледачка нямаше да е толкова глупава да се появи тук, където толкова много от посетителите имаха квалификацията да спорят и задават неудобни въпроси, но пък беше пълно с вещерски сергии. Закзак беше вдигнал грамаден павилион с дървен манекен отпред с Небостъргача на главата и Полъха на Зефира на раменете, което беше събрало цяла тълпа почитателки. Другите сергии й павилиончета бяха по-скромни, но и те бяха претъпкани с бляскащи и подрънкващи джаджи, и всичките се радваха на изобилна клиентела изсред по-младите вещици. Имаше сергии пълни само със съноловки и муски против уроки, включително последната новост, муски с активен детектор. Макар че на кой ли ще да му е дошла мисълта, че вещиците ще си ги купуват. То беше все едно риби да си купуват чадъри.

Е, как да дойде тук роилникът, с всичките тези вещици?

Тя пак се обърна към Баба Вихронрав.

Баба Вихронрав я нямаше.

Трудно е да намериш вещица насред Изпитанията за Вещици. Тоест, прекалено е лесно да намериш вещица на Изпитанията за Вещици, но е много трудно да намериш точно тази, която търсиш, особено пък ако изведнъж се почувстваш изгубена и ужасно самотна, и усетиш как паниката започва да се разлиства в теб като папрат.

Повечето по-възрастни вещици бяха насядали на маси от дъски сложени на дървени магарета посред една голяма оградена с въжета поляна. Всичките пиеха чай. Островърхи шапки се поклащаха, докато езиците им мелеха ли мелеха. Изглежда всяка жена беше в състояние едновременно да говори и да слуша всички останали, която дарба впрочем не е ограничена само до вещиците. Няма как да търсиш там възрастна жена в черно, с островърха шапка.

Слънцето вече се беше вдигнало доста високо. Поляната се пълнеше с народ. Откъм далечния край кръжаха за кацане още вещици, и все повече хора нахлуваха през портата. Вдигаше се страшен шум.