Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 121

Като понаближиха Изпитанията, това си пролича. Тифани зърна поне три метли във въздуха, всичките в една посока. После излязоха на утъпкана пътека, по която групи хора вървяха все в една посока, а сред тях имаше и няколко островърхи шапки, което си беше сигурен признак. Пътеката слезе през някаква гора, излезе насред нивички и градини приличащи на кръпки и се насочи към един висок плет, иззад който се чуваше духов оркестър, свирещ подборка от Хитовете на Всички Времена, макар че като го слушаш, надали имаше и двама музиканти, които да бяха съгласни по въпроса, кои са Хитовете и кои Времената.

Тифани подскочи като зърна един балон издигащ се над дърветата, подхванат от вятъра и отнесен нанякъде, но се оказа, че си е просто балон, а не сгъстък от излишен Брайън. Тя можа да познае това по последвалия го продължителен яростен врясък примесен с гръмогласната жалба: „ААаауууааауууискамискамиииидаймидаймидаймидайаааауууааааа БААЛОНЧЕТООООО!“, което беше традиционният звук на мъничко детенце, току-що научило, че с балоните, както и с живота като цяло, е много важно да знаеш, кога да не му отпускаш края. То балоните за друго не стават, освен да учат малките дечица на това.

Обаче в този случай една метла възседната от някого с островърха шапка се издигна над дърветата, хвана балона и го смъкна обратно на терена за Изпитанията.

— Не беше така навремето — размрънка се Госпожа Вихронрав като стигнаха до една порта. — Аз като бях момиче, ние просто се срещахме някъде на някоя поляна, само ние си. Сега обаче, не, трябва да е непременно Големия Празник за цялото семейство. Ха!

Пред портата водеща за полето имаше навалица, но в това „Ха!“ имаше нещо. Тълпата се раздели като с магия, жените си придърпаха децата по-близо към себе си и Баба прошества направо към портата.

Там имаше едно момче продаващо билети, на което точно сега му се искаше изобщо да не се беше раждало. Баба Вихронрав го изгледа. Тифани видя как ушите му се зачервяват.

— Два билета, млади момко — проговори Баба. В думите й проблясваха ледунки.

— Значи, ъ-ъ, това ще са, ъ-ъ… един детски и един за гражданка на възраст? — изломоти младият момък.

Баба се надвеси над него и попита:

— Какво е това гражданка на възраст, млади момко?

— Амии… нали разбирате… за старите хора… — мънкаше момчето.

Ръцете му се разтрепериха. Баба се надвеси още по-наблизо. На момчето много, ама наистина много му се искаше да отстъпи, но краката му се бяха залепили за земята. Не можа да направи нищо, освен да се изгъне назад.

— Млади момко — обясни му Баба. — Аз нито сега съм, нито изобщо някога ще бъда „стари хора“. Ще вземем два билета, които както виждам на табелата са по пени парчето.

Ръката й се стрелна, бърза като усойница. Момчето отскочи със звука „ньииии“.

— Ето два пенса — каза Баба Вихронрав.

Тифани погледна Баба в ръката. Тя беше опряла палеца в показалеца си, но между тях не се виждаше да има паричка. Въпреки това младият момък много внимателно и с ужасена усмивка взе пълната липса на два пенса между своя палец и показалец. Баба изтръгна два билета от другата му ръка.