Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 118

— Ъ-ъ… минах да видя г-ца Здравомислова и тя ми каза, че сте излезли да се биете срещу някаква ужасия — заобяснява тя. — Ъ-ъ… така че аз си помислих, най-добре да ида да ви видя как сте.

— Ъ-ъ… това е много мило от твоя страна — каза Тифани.

Предателският й Втори Акъл обаче си помисли: „А какво щеше да правиш, ако то ни беше нападнало, а?“ За момент тя си представи как Петулия е застанала пред някаква развилняла се ужасия, но не беше толкова смешно, колкото й се стори отначало. Петулия щеше да се изправи пред ужасията, трепереща от страх, дрънчаща с безполезните си амулети, почти загубила ума и дума от ужас… но все пак неотстъпваща. Та тя си беше помислила, че тук някой точно сега може да се е изправил срещу ужасия, и все пак беше дошла.

— Как се казваш, момичето ми? — попита я Госпожа Вихронрав.

— Ъ-ъ, Петулия Хрущялкова, госпожо. Уча се с Гунифър Чернокачулкова.

— А, Старата Майчица Чернокачулкова значи? — одобри Госпожа Вихронрав. — Много е свястна. Бива я с прасетата. Добре стори, че дойде.

Петулия погледна разтревожено Тифани:

— Ъ-ъ, ти добре ли си? Г-ца Здравомислова каза, че си била… болна.

— Сега съм много по-добре, но много ти благодаря, че ме попита, все пак — зазапъва се окаяно Тифани. — Виж, страшно съжалявам, че…

— Е, нали беше болна — успокои я Петулия.

И ето още нещо относно Петулия. Тя винаги ще мисли най-доброто за всекиго. Което беше малко стряскащо, когато, тази, за която тя се старае, колкото може да мисли най-доброто, си тъкмо ти.

— Ще се връщаш ли в къщурката преди Изпитанията? — попита Петулия.

— Изпитанията ли? — съвсем се обърка Тифани.

— Изпитанията за Вещици — поясни Госпожа Вихронрав.

— Днес — уточни Петулия.

— Съвсем бях забравила за тях! — оплака се Тифани.

— Аз обаче не бях — вметна спокойно старата вещица. — Никога не пропускам Изпитанията. Нито веднъж вече от шестдесет години насам. Ще сториш ли едно добро на горката стара жена, госпожице Хрущялкова, да отпрашиш с тая твойта метла до у г-ца Здравомислова да й предадеш много здраве от Госпожа Вихронрав, която, тъй да й кажеш, ще поеме направо за Изпитанията. Тя добре ли беше?

— Ъ-ъ, тя жонглираше с топки, без да си използва ръцете! — сподели възхитено Петулия. — И знаете ли какво? В градината й видях феичка! Синичка!

— Така ли? — трепна гласът на Тифани.

— Да! Макар че беше доста мърляво. И като го попитах, наистина ли е феичка, то ми каза, че било… Ъ-ъ… „фея на големите гадни ужасно парливи, железно жилави копривища от Страната Дрън-дрън“ и ме нарече „шашкънка“. Случайно да знаеш какво значи това?

Тифани я погледна в кръглото й, изпълнено с надежда личице. И й беше на устата да каже: „Значи някой, който обича феи“, но навреме се спря. Така просто нямаше да е честно. Тя въздъхна:

— Петулия, ти си видяла Нак Мак Фийгъл. То си е нещо като фея, вярно, но не от добрия вид. Тоест те по сърце са си добри… добре де, донякъде… но не са съвсем мили. А „шашкънка“ е един вид ругатня. Макар, че не мисля, че е особено лоша.