Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 114

Тя ги остави да се карат помежду си. Хич не беше минало добре.

Сега обаче всичко това вече беше зад гърба й, в повече от един смисъл. Дърветата покрай пътеката бяха не толкова бухнали, а по-заострени, или, както щеше да каже Тифани, ако беше чела повече за дървета, широколистните видове бяха отстъпили пред иглолистните.

Можеше да усети роилника. Той вървеше след тях, но далече отзад.

Ако човек трябва да си представи главна вещица, нямаше да си представи точно Госпожа Вихронрав. Щеше да си представи г-жа Уховрътски, която се плъзгаше по пода все едно е на колелца и носеше рокля черна като тъмнината в дълбоко подземие, докато Госпожа Вихронрав беше просто старица с набръчкано лице и мазолести ръце, и роклята й беше черна като нощта, която никога не е толкова черна, колкото си мислят хората. А и полите й бяха изцапани и поразнищени.

„От друга страна, — обади се Вторият й Акъл — ти веднъж нали купи на Баба Болежкова порцеланова пастирка? Цялата синьо-бяла и лъскава?“

Първият й Акъл помисли: „Е, да, но тогава бях много по-малка.“

А Вторият й Акъл продължи: „Да, но коя беше истинската пастирка? Лъскавата госпожичка с хубавата чистичка рокля и панделките по обувките или старицата, която газеше през снега с ботуши с полепнало по тях сено и наметнала стар чувал?“

И тогава Госпожа Вихронрав се препъна. И много бързо си възстанови равновесието.

— Много са нестабилни тея камъни по пътеката, — каза тя — внимавай с тях.

Тифани погледна. Нямаше чак толкова много камъни, а и те не изглеждаха кой знае колко разклатени.

Колко ли стара беше Госпожа Вихронрав? Това беше още един въпрос, който никак не й се искаше да си беше задавала. Тя беше слаба и жилава, също като Баба Болежкова, като онзи вид хора, които просто не спират. Да, но един ден Баба Болежкова си беше легнала и повече не стана, просто ей така…

Слънцето залязваше. Тифани усещаше роилника също както се усеща, че някой те наблюдава. Горите загърнали планината като с шал се бяха смълчали.

Накрая вещицата спря на едно място, където скалите се изправяха като колони сред почвата. Седна, облегна се на един голям камък и каза:

— И това ще свърши работа. Скоро ще се мръкне, а с всичките тези нестабилни камъни, може и глезен да си навехнеш.

Наоколо се въргаляха огромни балвани, големи като къщи, срутили се някога от планината. Чукарите започваха съвсем наблизо и каменната урва като, че надвисваше над Тифани като вълна. Мястото беше пустинно. Всеки звук отекваше.

Тя седна до Госпожа Вихронрав и отвърза торбата, която г-ца Здравомислова им беше приготвила за из път.

Тифани нямаше много опит в тези неща, но според книгата с приказките типичната храна за вземане на приключение беше хляб и сирене. И то твърдо сирене. Г-ца Здравомислова обаче им беше направила сандвичи с шунка, беше добавила туршия, а също и салфетки. Странна мисъл й се завъртя в главата: Може и да се мъчим да намерим начин да убием ужасяващо чудовище, но поне няма да сме целите в трохи.