Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 113

— А ако то те последва?

— Много хубаво! Ще го взема с мен там горе! — Тифани махна към планините.

— Сам-сама?

— Нямам избор, нали?

Госпожа Вихронрав и хвърли един поглед, който продължи твърде дълго.

— Не — рече тя. — Нямаш. Нито пък аз. Ето защо аз ще дойда с теб. Без спорове, госпожице. Че как ще ме спреш, а? А, това ми напомня за… онея тайнствените синини на г-жа Тауни, та те са от това, че г-н Тауни я бие, а бащата на бебето на г-ца Бързакова е младият Фред Търви. Може да споменеш това на г-ца Здравомислова.

Докато говореше една пчела й излетя от ухото.

Стръв, мислеше си Тифани няколко часа по-късно, докато се качваха от къщичката на г-ца Здравомислова накъм високопланинските ливади. Дали не съм стръв, също както в старо време, когато ловците ще вържат някъде агне или яре, за да примамят вълците?

Тя има план как да убие роилника. Знам си, че има. Измислила е нещо. То ще дойде за мен, а тя само ще махне с ръка и готово.

Сигурно си мисли, че съм глупава.

Спориха, разбира се. Но Госпожа Вихронрав беше прибягнала до лична обида. Която беше: „Ти си на единайсет години“. Ей така на. Ти си на единайсет и какво ще каже г-ца Здравомислова на родителите ти? Извинявайте много за Тифани, но ние я оставихме да иде сам-самичка да се бие с едно прадревно чудовище, което не може да се убие и каквото остана от нея, е в този буркан?

В този момент към нея се беше присъединила и г-ца Здравомислова, почти разплакана.

Ако Тифани не беше вещица, щеше да се разплаче, че всички са толкова несправедливи!

Всъщност обаче бяха справедливи. Тя знаеше, че са справедливи. Те мислеха не само за нея, а и за другите хора, а Тифани се намрази (добре де, мъничко), че самата тя не беше помислила за това. Но беше толкова подло от тяхна страна да изберат точно този момент да са справедливи. Ей това беше несправедливо.

Никой не й беше казал, че е само на девет, когато потегли за страната на Феите въоръжена само с тиган. Вярно, то никой друг не знаеше, че тя отива там, освен Нак Мак Фийгъл, а тя беше много по-висока от всеки от тях. Щеше ли да отиде там, ако знаеше, какво я чака? — замисли се тя.

„Да. Щях.“

„И ще се изправиш срещу роилника, нищо че не знаеш как да го победиш?“

„Да. Ще се изправя. В него има частица от мен. Може и да мога да сторя нещичко…“

„Да, но не си ли поне ей толкова доволна, че Госпожа Вихронрав и г-ца Здравомислова спечелиха спора, така че сега потегляш на бой много безстрашно, но случайно те съпровожда, напълно пряко волята ти, най-могъщата жива вещица?“

Тифани въздъхна. Ужасно е, когато собствените ти мисли се съюзят срещу теб.

Фийгълите нямаха нищо против тя да излезе срещу роилника. А имаха против това, да не ги пуснат да дойдат с нея. Тя си знаеше, че много ги обиди. Обаче, както беше заявила Госпожа Вихронрав, това си бяха баш потайнювки и в тях нямаше място за Фийгъли. Ако роилникът дойдеше, не на сън, а наяве, той нямаше да има нищо, което да можеше да се ритне или джасне с глава.

Тифани се беше опитала да им държи една кратка благодарствена реч, но Роб Секигоопрай й беше обърнал гръб със скръстени ръце. Изобщо не беше минало добре. Но старата вещица си беше права. Те можеше да пострадат. Бедата беше, че ако обясняваш на някой Фийгъл, колко опасно може да стане, това само още повече го ентусиазира.