Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 111

За това последното изречение трябваше известно обмисляне, след което Тифани попита:

— Наистина ли?

— Наистина я — г-н Щъкачев с мъка се изправи на крака. — Чудна жена си е тя, мераклийски го прави пая с говеждо и лук, и пълен набор свои си зъби си има. Туй го знам, щото тя ми ги показа. Най-малкото й момче, й е намерило чудни купешки зъби чак от големия град, а колко хубаво й стоят само. А е толкова добра, че един ден ми ги зае, като ми се опъна едно парче свинско, а как да забрави човек такава добрина.

— Ъ-ъ… и не мислите ли, че първо би трябвало да си помислите за това? — каза Тифани.

Г-н Щъкачев се изсмя.

— Да мисля ли? Няма какво да му се мисли, бре девойче! И коя си ти да разправяш на стар и патил човек като мен, какво трябва да мисли? Че аз деветдесет и един лазарника съм изкарал, не е шега работа туй! А още мърдам! Да не говорим, че като я гледам, как й бляскат на вдовицата Тъси очичките, май няма да си прави оглушки, като й кажа, каквото има да се каже. Много бляскане на очички съм видял аз през годинките ми, та знам кое как е. А и комай и това, че проимах изневиделица цял сандък злато, ще да позаглади нещата, както би казал татко ми, мир на праха му.

За да се облече на г-н Щъкачев му потрябваха десет минути, много мъки и попържни, и изобщо никаква помощ от страна на Тифани, на която беше казано да се обърне с гръб към него и да си запуши ушите с ръце. След това тя трябваше да му помогне да излезе в градината, където той захвърли единия бастун и размаха пръст към бурените.

— А утре като ви подкарам аз вас с косата! — закани се тържествуващо той.

На градинската порта той се хвана за един от стълбовете и задъхан се изтегли до почти вертикално положение.

— Е значи, — поде той леко нервно. — Ако не сега, то кога. Като ме гледаш, добре ли изглеждам?

— Добре изглеждате, г-н Щъкачев.

— Нищо изцапано? Нищо откопчало се?

— Ъ… нищо такова — успокои го Тифани.

— А косата ми как е?

— Ами… вие нямате коса, г-н Щъкачев — напомни му тя.

— Да бе. Вярно. Ще трябва да си купя значи една, как му се викаше де, от онези, като калпаци от коса? Ще ми стигнат ли за това парите, как мислиш?

— Перука ли? Ще можете да ги си купите с хиляди, г-н Щъкачев!

— Ха! А така — блесналите му очи обходиха градината. — Някакво цвете ще се намери ли? Че не виждам добре… А да… очило ми трябва на мене, виждах го веднъж аз, такова едно стъклено, като погледнеш, виждаш все едно очите са ти новички. Само като за мене… дали ще ми стигне като за очило?

— Г-н Щъкачев — увери го Тифани — ще ви стигне, за каквото си поискате.

— Ей, златна ти уста! — възкликна г-н Щъкачев. — Точно сега обаче, ще ми трябва на мене една букет — китка цветя, момичето ми. Че как без цветя жена да ухажвам, а цветя хич не виждам. Да е останало нещо?