Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 108

Не че много от хората, с които те си имаха работа, изобщо си миеха ръцете, отбеляза си Тифани с гнусливостта на мандраджийка. Да, но хората се струпваха край посетените от тях къщурки, гледаха и слушаха, а някои се промъкваха до Тифани, за да я помолят за неща като: „Тя би ли склонила да дойде на чаша чай? Измила съм нашта чашка!“ А във всяка градина, покрай която минаваха, както забеляза Тифани, кошерите внезапно се пръсваха от дейност.

Тя отмяташе работа, мъчейки се да остане спокойна, мъчейки се да мисли само за работата си. Лечителството го правиш колкото се може по-чисто, а ако се случи да е нещо гнусно, само си мислиш, колко по-хубаво ще стане, като свършиш. Тя чувстваше, че Госпожа Вихронрав не би одобрила този подход. Но пък и на Тифани не й харесваше нейният. Тя постойнно лъ… тя постоянно не казваше истината.

Например нужникът на Радълови. Г-ца Здравомислова на няколко пъти най-подробно беше обяснявала на г-н и г-жа Радъл, че той е прекалено близо до кладенеца им, така че питейната им вода е пълна с мънички, ама много мънички същества, от които децата им се разболяват. Те я изслушваха най-внимателно, за който ще път вече да слушаха лекцията, но така и не си преместваха нужника. Госпожа Вихронрав обаче им каза, че белята била заради караконджули, които ги привличала вонята, и когато рекоха да си тръгват, г-н Радъл с трима приятели вече копаеха нов кладенец на другия край на двора.

— То, знаете ли, наистина се причинява от мънички същества — изтъкна и Тифани, която веднъж беше дала на един странстващ учител цяло яйце за правото да се нареди на опашката за неговия „Поразителен Микроскопичен Уред! Зоологическа Градина във Всяка Капка Вода от Локва!“

На следващия ден тя замалко не премаля от непиене на вода. Ами че някои от онея неща бяха космати.

— Тъй ли било? — подметна саркастично Госпожа Вихронрав.

— Да. Тъй е. А г-ца Здравомислова държи да им казва истината!

— Хубаво. Тя е прекрасна, честна жена — каза Госпожа Вихронрав. — Но ако питаш мен, най-добре разкажи на хората някоя приказка, която ще разберат. Точно сега, чини ми се, ще ти трябва доста да промениш света, а може би и няколко пъти да блъснеш глупавата корава глава на г-н Радъл в стената, преди той да повярва, че някой може да се поболее от пиенето на мънички невидими гадинки. А докато си заета с това, тея техни дечица ще си боледуват ли боледуват. Караконджулите обаче, виж, това той го разбира. От приказка на приказка нещата си потръгват. А като се видя утре с мис Тик, ще й кажа, че си е крайно време онея нейните скитащи даскали да почват да се вясват и тъдява.

— Добре де, — неохотно се съгласи Тифани — но вие казахте на г-н Ъмбрил обущаря, че болките в гърдите щели да му се оправят, ако един месец наред ходел всеки ден до водопада на Срутлива Урва и хвърля във вира по три лъскави камъчета за водните духове! И на това му се вика лечение!