Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 104

— Скариди? — предположи леко озадачена Тифани.

— Скариди ли? Хубаво. И светът ще е като скарида за теб, г-це Здравомислова. И не само че ще спестиш много от дрехи и храна, което в тея тежки времена хич не е за пренебрегване, а и като те видят хората как движиш разни неща във въздуха, ще си кажат „Ей това е вещица и половина, няма хън-мън!“, и ще са си баш прави. Ти само гледай да го затвърдиш това умение, г-це Здравомислова. Поддържай си го. Обмисли си го добре това дето ти го казах. А сега стой тук да си почиваш. Ние ще се оправим, с каквото има за днеска. Ти само ми напиши едно списъче, а Тифани си го знае пътя.

— Е, вярно, аз наистина се чувствам… нещо малко като гръмната — г-ца Здравомислова разсеяно отметна кичур коса от очите си с невидима ръка. — Дайте да видим… ами тогава може само да се отбиете у г-н Ъмбрил и г-жа Търви, и до малкия на Червенявкови, а и да проверите как са синините на г-жа Тауни, а и да отнесете малко Мазило Номер Пет на г-н Говедаров, а още да посетите старата г-жа Авджийска в Сочни Кът и… кого още ще да съм забравила…?

Тифани се усети как затаява дъх. Денят беше ужасен, а нощта направо непоносима, но това, което й се готвеше на върха на езика на г-ца Здравомислова, щеше да бъде, някак си, по-лошо от всичко досега.

— … Ах, да, ще трябва да се кажат една-две думи на г-ца Бързакова на Баш Урва, след което сигурно ще трябва да се говори също и с г-жа Бързакова, а има и по някое друго пакетче да се остави, както е на път, всичките са в кошницата, всичките надписани. И това е струва ми се… ах не, колко съм глупава, за малко да забравя… ще трябва да минете и през г-н Щъкачев.

Тифани издиша. Ама никак не й се искаше. По-скоро би престанала изобщо да диша, отколкото да се изправи сега пред г-н Щъкачев и да отвори празното сандъче.

— Ти сигурна си ли, че… си напълно себе си, Тифани? — обезпокои се г-ца Здравомислова и Тифани веднага се хвана за това животоспасяващо извинение да не ходи никъде:

— Ами, аз се чувствам малко… — започна тя, но Госпожа Вихронрав я прекъсна:

— Всичко й е наред, г-це Здравомислова, като не броим отгласите. Роилникът обаче е напуснал тази къща, в това можеш да си сигурна.

— Така ли? — усъмни се г-ца Здравомислова. — Не искам да се покажа неучтива, но как може да сте толкова сигурна?

Госпожа Вихронрав посочи масата.

Кристалче по кристалче разсипаната захар се търкаляше по масата и скачаше в захарницата.

Г-ца Здравомислова плесна с ръце.

— О, Осуалд — възкликна тя и лицето й цялото се озари от усмивка. — Ти се върна!

Г-ца Здравомислова и вероятно Осуалд ги изпратиха до градинската порта.