Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 102

— Ехей, а остай това на нас! — викна Роб Секигоопрай и скокна. — Прост Уили, аре направете с момците малко чай за гос’жите!

— Благодаря ви — рече отпаднало г-ца Здравомислова. — Чувствам се толкова непохва… какво? Че вие не изпотрошихте ли всички чаши в тая къща одеве като ги миехте!

— Епа да — подтвърди весело Роб. — Ма Уили ми намери цел куп вехти заключени у шкафо…

— Но това е извънредно ценен костен порцелан, мил спомен от едно много скъпо приятелство! — изкрещя г-ца Здравомислова.

Тя скочи на крака и се втурна към мивката. С изумителна за някой наполовина умрял бързина тя измъкна чайник, чашки и чинийки от изненаданите пиктсита, и ги вдигна колкото се може по-нависоко.

— Кривънци! — възкликна Роб Секигоопрай зяпнал съдините. — Е на туй му викам я бабоягуване!

— Съжалявам, ако бях малко груба, но те имат висока сантиментална стойност! — продължи г-ца Здравомислова.

— Господин Секи-го-оправя, сега ти и твойте хора най-любезно ще оставите г-ца Здравомислова на мира и да ми млъкнете веднага! — намеси се бързо Госпожа Вихронрав. — Моля ви, не безпокойте г-ца Здравомислова докато прави чай!

— Но тя държи… — започна смаяно Тифани.

— Спести й и твоето дърдорене, момиче! — отсече вещицата.

— Да де, ма она го зе оня чайник ич без… — понечи да каже някой.

Главата на старата вещица се завъртя. Фийгълите заотстъпваха като дървета превити от буря.

— Прост Уили, — каза хладно тя — в моя кладенец ще се намери място за още една жаба, само дето ти нямаш акъл и за тая работа!

— Ха-ха-ха-ха-ха, ма това си е баш верно, бе гос’жа — гордо навири брадичка Прост Уили. — Тука те преметнах! Я имам акъл като за буболечка!

Госпожа Вихронрав го изгледа и пак се обърна към Тифани.

— Аз пък превърнах един човек в жаба! — заговори Тифани. — Ужасно беше! Той не се побра и затова онова грамадно розово…

— Точно сега няма значение — прекъсна я Госпожа Вихронрав с глас изведнъж станал толкова мил и обикновен, че зазвънтя като звънче. — Предполагам, че тук нещата са доста различни, отколкото си свикнала вкъщи, а?

— Какво? Да де, вкъщи не ми се беше случвало да превръщам… — започна озадачено Тифани, но забеляза, че старицата трескаво прави кръгообразни движения с ръка точно над скута си, което някак си без съмнение значеше: „Продължавай все така все едно нищо не се е случило“.

И те забръщолевиха като ненормални за овце, като Госпожа Вихронрав спомена, че те били много вълнести, нали така, а Тифани отвърна, че да и то извънредно, а Госпожа Вихронрав забеляза, че извънредно вълнести било точно каквото и тя била чувала… докато всички очи в стаята бяха вперени в г-ца Здравомислова…

… която правеше чай на четири ръце, две, от които не съществуваха, тя обаче не забелязваше това.

Черният чайник за врялата вода прелетя през стаята и очевидно сам се изля в чайника за запарка. Чаши, чинийки, лъжици и захарница плаваха целеустремено из въздуха.

Госпожа Вихронрав се наведе към Тифани и й прошепна:

— Надявам се, че все още се чувстваш… сама?

— Да, благодаря ви. Сиреч, мога… тъй да се каже… да ги усещам там някъде, но те не ми се пречкат… ъ-ъ… рано или късно тя все ще забележи… тоест, нали така?