Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 7

Зяпнах го.

— Е и какво, по дяволите, ще правя аз?

— Каквото ти казах. Наблюдавай О’Брайън. Обикаляй мястото. Ако забележиш някой да се излежава, съобщи на О’Брайън. Внимавай никой да не се измъква преди 18:00 ч.

Той излезе от колата и бързо се запъти към облака прах. Последвах го озадачен. Когато отминахме завесата от прахоляк, се озовах сред кипяща работа и гледката ме потресе. Около двадесет булдозера изравняваха земята. Армия мъже се потяха над лопатите, къртеха скали, режеха паднали дървета с електрически триони. Работеше и валяк, така че миризмата на катран беше доста силна.

Неизвестно откъде пред нас се появи дребен, дебел мъж, облечен с провиснал, мръсен панталон в цвят каки и с осеяна с петна блуза.

— Здрасти, полковник! — каза той.

— Как върви, Тим? — попита Олсън.

Мъжът се ухили.

— Като в мечтите. Момчетата отрязаха тридесет ели тази сутрин. В момента ги разчистваме.

Олсън се обърна към мен.

— Джек… запознай се с Тим О’Брайън. Вие двамата ще работите заедно. Тим… това е Джек Крейн. Докато той говореше, огледах О’Брайън. Беше яка буца от кокали, сланина и мускули, на около четиридесет и пет години, оплешивяващ, лицето му имаше меки черти, но сините му очи бяха твърди, а извивката на устните — решителна. Човек, който би се понравил на всеки: работник, мъж, на когото можеш да имаш доверие, така че му подадох ръка, а той я стисна, разтърси я и после я пусна.

— Тим… разведи Крейн наоколо. Аз трябва да вървя. — Олсън погледна неспокойно часовника си. — Дай му къща и джип.

Неочаквано съвсем наблизо се чу силна експлозия, чийто трясък ме накара да подскоча.

О’Брайън се усмихна.

— Взривяваме — рече той. — Има много скали.

Олсън ме потупа по ръката.

— Трябва да вървя, Джек. Ще се видим след три дни. Тим ще се погрижи за теб.

Той се обърна и тръгна към мястото, където бе оставил ягуара.

О’Брайън погледна часовника си.

— Ще ме почакате ли десет минути, мистър Крейн, после ще отидем до летището. Искам да съм сигурен, че момчетата ще получат обяда си. — И той се отдалечи, оставяйки ме да стърча на мястото си, сякаш бях някаква дяволска кукла на конци.

Загледах се. Операцията по разчистването на областта вървеше като по часовник. Валякът вече бе завършил двеста ярда от пистата. Отново се чу тътнежът на експлозия и десет булдозера се заеха с работа.

Какво по дяволите правя тук? — запитах се. — Нищо повече не можеше да се желае като организация. С бързината, с която работеха хората, пистата щеше да бъде завършена за два месеца, а не за три.