Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 9

— Има разлика.

— Точно така.

Продължихме да се храним в мълчание, после О’Брайън попита:

— Сигурно имаш голям опит в правенето на писти?

Спрях да ям и го погледнах право в очите. Той също гледаше право в мен. Взирахме се така един в друг и не можех да не харесам този тежък, дебел мъж, който дъвчеше стека си, докато честните му сини очи гледаха в моите.

— Аз съм авиоинженер — отвърнах. — Познавам отвътре повечето хвърчила, но нямам представа как се строи писта.

Той кимна леко, после покри част от стека си с горчица.

— Да. Е, Джек, благодаря ти, че бе откровен. Да започнем оттук. Олсън ме предупреди, че иска да сложи някой да ме наблюдава. Страхува се, че пистата няма да е готова до три месеца. Каза, че ще докара експерт, който да ме следи. Приех, защото парите са добри. Оглупял е от страх от Есекс. Когато някой се страхува от някого, защото се безпокои да не си загуби работата, аз го съжалявам и имам желание да му помогна.

Поколебах се, после рекох:

— Бяхме заедно допреди тринадесет месеца. Сега за първи път го виждам оттогава. В него е настъпила дяволска промяна.

— Наистина ли? Работя тук само от две седмици, но мога да кажа когато някой е изплашен. — О’Брайън довърши яденето си и се облегна назад. — Е, Джек, какво предлагаш да вършиш? Мога да те уверя, че пистата ще бъде завършена след шест седмици. Работниците ми са добри и знам, че мога да разчитам на тях.

— Олсън спомена нещо за неприятности от тяхна страна.

О’Брайън поклати глава.

— Няма такава вероятност. Заплащането им е добро, а и аз знам как да се оправям с тях.

Вдигнах рамене.

— Тогава да пукна, ако знам за какво съм тук. Веднага щом видях как върви работата, разбрах, че мястото ми не е тук. Знаеш ли, Тим, има нещо странно в тази история. Олсън ми предлага добри пари от собствената си заплата очевидно за нищо.

О’Брайън се усмихна.

— Е, ако ще ти плащат и това ти харесва, по-добре ще е да ме наблюдаваш, нали?

— Мога ли да дойда с теб и да огледам? — Чувствах се неловко.

— Разбира се. — Погледна часовника си. — И без това е време да тръгвам.

Той ме откара обратно до работната площадка и излезе от джипа.

— Вземи колата, Джек. Няма да имам нужда от нея този следобед. Разгледай. Готов съм да чуя всякакви предложения.

Чувствайки се като глупак, подкарах край мъжете, които вече бяха започнали да работят, отминах изравнената земя и стигнах до гората. Там оставих джипа и продължих пеша.

Петдесетина негри режеха дърветата с електрически триони. Погледнаха ме с безразличие, после един от тях — едър, добродушен мъжага, ми махна да се отдалеча.

— Не е много безопасно да се мотаеш насам, братле — рече ми той. — Дърветата валят като дъжд. Отдалечих се, излязох от гората и се запътих под горещото слънце към мястото, където взривяваха. Отново ме предупредиха, че трябва да стоя настрана. Както ми беше казал О’Брайън, работата вървеше с пълна пара. Имаше достатъчно машини, достатъчно хора и достатъчно експлозиви, за да направи пистата за шест седмици.

Тръгнах надолу по стръмна пътечка, която водеше към поточе, доста отдалечено от работната площадка, седнах на една скала, запалих цигара и се замислих.