Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 6

— И какво ще стане с мен след три месеца, при положение че пистата бъде готова?

— Добър въпрос. — Той повъртя чашата си и погледна към плажа. — Ще имам основание да разговарям с Есекс. Той ще бъде доволен. Мога да го убедя да те назначи отговорник на летището и ще получаваш най-малко тридесет хиляди.

Допих колата си, докато размишлявах.

— Ами ако Есекс не е доволен… тогава какво ще стане с мен?

— Искаш да кажеш, ако не завършиш работата за три месеца?

— Точно това имам предвид.

Олсън запали нова цигара. Забелязах, че ръцете му трепереха.

— Предполагам, че тогава и двамата ще ни изхвърлят. Уверих го, че може да бъде направено. Ако не приключиш навреме, и двамата изхвърчаме. — Напълни дробовете си с дим. — Имах късмет да получа тази работа, Джек. Първокласните пилоти никак не са малко днес. Есекс само трябва да помръдне пръст и ще се появи цяла тълпа.

— Говореше ми за петнадесет хиляди годишно, а както изглежда нещата в действителност стоят така: ще ми платиш 3750 долара за трите месеца и после всичко ще зависи от това, доколко е доволен Есекс, за да получа постоянна работа… Нали?

Олсън се взря в огънчето на цигарата си.

— Така е. — Погледна ме и после отмести поглед. — В края на краищата, Джек, тъй като в момента нямаш нищо друго под ръка, не е чак толкова лошо предложение, нали?

— Не, не е лошо.

Мълчахме доста дълго, после той рече:

— Хайде да идем на летището. Ще хвърлиш един поглед и ще ми кажеш какво мислиш. Трябва да летя с него за Ню Йорк в три часа, така че нямам много време.

— Бих искал да преведеш малко пари в банковата ми сметка, преди да започна работа, Бърни — рекох. — Закъсал съм финансово.

— Няма проблеми, ще го уредя. — Той се изправи. — Хайде да хвърлим един поглед.

Има нещо гнило в тая работа, казах си, докато той излизаше обратно на магистралата. Но какво можех да изгубя? 3750 долара за три месеца работа не бяха малко пари. Ако накрая нищо не излезеше, все още можех да се обърна към „Локхийд“. Въпреки това нещо ме човъркаше отвътре. Този мъж до мен не беше великият полковник Олсън, когото бях познавал. Човекът, на когото бих вярвал до последно. За него бих дал живота си, но не и за този, който сега седеше до мен. В него бе настъпила някаква странна промяна, която ме безпокоеше. Не можех да си дам ясно сметка каква точно беше тя, но усещах, че трябва да бъда нащрек, а това беше лошо.

Летището на Лейн Есекс беше разположено на около десет мили извън града. Над голямата врата в оградата от бодлива тел имаше табела, на която пишеше:

СОБСТВЕНОСТ НА ЕСЕКС

Двамата пазачи, облечени с бутилковозелени униформи и с револвери на хълбоците, поздравиха Олсън, докато влизахме.

Обичайните за летищата сгради изглеждаха ярки, нови и модерни. Можех да видя как из контролната кула сновяха хора. Те също бяха облечени с бутилковозелени униформи.

Олсън подкара по пистата и ягуарът буквално полетя. На около половин миля надолу забелязах голям облак прах й Олсън намали.

— Ето че пристигнахме — рече той и паркира. — Виж, Джек, нека ти представя цялостната картина на нещата. Организирал съм всичко, както ти споменах. Твоята работа е да внимаваш нещата да не се разпаднат. Страхувам се от неприятности с работниците. Тук има около хиляда и шестстотин души, повечето са цветнокожи. Спят в палатки и трябва да работят от 7:00 до 18:00 с два часа обедна почивка. Гледай да не направиш някоя грешка в това отношение. Следобед е дяволски горещо. Отговорникът се казва Тим О’Брайън. Ти ще си му шеф. Предупредих го, че пристигаш. Той е свестен човек, но нямам особено голямо доверие на ирландците. Работата ти е да го наглеждаш, докато той надзирава работниците. Стой настрана от тях. Не искам неприятности. Те харесват О’Брайън. Схвана ли всичко?