Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 8

Стоях и чаках под горещите слънчеви лъчи, докато някой не наду свирка. Машините спряха и шумът замря. Мъжете оставиха лопатите си и всички се насочиха към три големи камиона, където неколцина негри започнаха да им раздават разхладителни и пакети с храна.

О’Брайън се зададе към мен в открит джип.

— Качвайте се, мистър Крейн — рече той. — Ще ви откарам до бунгалото ви. Сигурно един душ няма да ви се отрази зле. На мен също! — Той се усмихна. — После можем да хапнем заедно в моето бунгало. То е точно до вашето.

— Чудесно. — Седнах до него. — Виж, Тим, какво ще кажеш да ме наричаш Джек?

Той ми хвърли поглед, после кимна.

— Защо не?

Подкара бързо по пистата към дълга редица бунгала близо до контролната кула. Спря отстрани, излезе и се насочи към бунгало №5.

— Ето го твоето. Настанявай се. Какво ще кажеш да дойдеш в №6 след половин час? Става ли?

— Да.

С багажа си в ръка отворих вратата и влязох в благословената хладина, идваща от климатичната инсталация. Затворих вратата и се огледах. Всичко в голямата дневна беше луксозно. Четири кресла, добре заредено барче-хладилник, цветен телевизор, претъпкана с книги библиотечна полица, мокет, който създаваше усещането, че вървиш по трева, и стереоуредба, сложена до отсрещната стена. До дневната имаше малка спалня с двойно легло, дрешници, нощно шкафче с лампа, а до спалнята — баня, оборудвана с всичко, за което би могъл да си помисли човек.

Съблякох се, взех душ, избръснах се, облякох риза с къс ръкав и ленен панталон, после се върнах в дневната. Изкушавах се да пийна нещо, но реших да не го правя. Като погледнах часовника си, видях, че имам на разположение още пет минути, така че запалих цигара и зачаках. В 12:30 ч. отидох до бунгало №6 и почуках.

О’Брайън, който изглеждаше много по-малко потен, но все още беше със същите дрехи, отвори вратата и ми махна да влизам. Влязох в пълно копие на бунгалото, което току-що бях напуснал. Носеше се миризма на пържен лук, която накара устата ми да се напълни със слюнка.

— Обядът ще е готов след миг — рече той. — Какво ще пиеш?

— Благодаря, нищо. — Настаних се в едно от креслата.

Момиче, облечено с бутилковозелена блуза и тесен панталон в същия цвят, се появи в стаята с поднос в ръка. То бързо подреди масата, сложи две чинии и излезе.

— Да хапнем — рече О’Брайън и седна.

Присъединих се към него.

В чинията ми имаше дебел стек, грах и пържени картофи.

— Добре се храните тук — отбелязах, докато режех стека си.

— Всичко на това място е първокачествено — отвърна О’Брайън. — Работим за Есекс.

Хранихме се мълчаливо около минута, после О’Брайън каза:

— Разбрах, че с Олсън сте приятели от Виетнам.

— Беше ми шеф. Грижех се за самолета му.

— Как беше във Виетнам?

Отрязах още едно парче стек, сложих му горчица, след което погледнах Тим.

— За мен беше добре, но по мен не стреляха. — Лапнах парченцето от стека и задъвках.