Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 5

— Чак толкова ли е трудно?

— Есекс все повтаря една фраза — отвърна тихо Олсън. — Твърди, че на този свят няма нищо невъзможно. Преди два месеца организира среща с целия си персонал в някаква дяволска зала. Прочете ни лекция, в която основната мисъл беше, че ако искаш да останеш при него, трябва да приемеш невъзможното за възможно. Персоналът му наброява над осемстотин мъже и жени и това е само личният му персонал: хората, които работят в Перъдайс Сити — управители, рекламни агенти, адвокати, счетоводители и така нататък, докато се стигне до тези като мен. Заяви ни, че ако не отговаряме на изискването да приемаме всичко в този свят за възможно, трябва да се обадим на Джексън, неговата дясна ръка, и да напуснем. Никоя от осемстотинте марионетки, включително и аз, не се обърна към Джексън. Така че сега трябва да се подчиняваме на лозунга, че няма нищо невъзможно. — Хвърли фаса си и запали нова цигара. — Ето че стигаме и до теб, Джек. Есекс поръча нов самолет — реактивен, който ще пилотирам аз. Машината е много специална, пригодена за големи конференции, с десет спални кабини и всичко останало — бар, ресторант и така нататък, и така нататък, плюс апартамента на Есекс с кръглото му легло. До времето на доставянето има три месеца, но пистата на Есекс, която използвам за хвърчилото, на което летя в момента, не е достатъчно дълга за новото. Поставена ми е задачата да удължа пистата. Докато върша това, ще трябва и да летя с него докъде ли не из целия дяволски свят. Това изобщо не може да стане, но нали няма нищо невъзможно. — Отпи от колата си. — Така че се сетих за теб. Откривам си картите, Джек. Заплатата ми е четиридесет и пет хиляди годишно. Искам да се погрижиш за пистата и да внимаваш да бъде готова до три месеца, като се брои от днес. Новият самолет ще ни бъде доставен на 1 ноември и смятам да го докарам тук. Предлагам ти петнадесет хиляди от моята заплата. Опитах се да разговарям с Есекс, но той не ще и да чуе. „Това си е твоя грижа, Олсън — отвърна ми. — Не ме интересува как ще го направиш, но гледай да свършиш работата!“ Знам, че не бива да искам от него да ми отпусне помощници. Не е от хората, на които им се нравят подобни разговори. Няма защо да се тревожиш за разноските. Операцията започна, но искам ти да бъдеш там, за да се грижиш работата да не спира.

— Колко трябва да е дължината на допълнителната част от пистата?

— Половин миля е достатъчна.

— Каква е почвата?

— Дяволска. Има гора, хълмове и дори скали.

— Бих искал да й хвърля един поглед.

— Очаквах да го кажеш.

Погледнахме се. Не това беше работата, която се бях надявал да получа. Инстинктивно усетих, че има нещо странно в цялата история.