Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 33

Изправен до камината, Горман спокойно ме наблюдаваше. Надвесен над мен с кана в ръка, Паркър злобно се мръщеше.

— Сега ще поговорим за пудриерата, мистър Джаксън — тихо и спокойно рече Горман. — Но този път искам да кажете истината. В противен случай ще бъда принуден да я изтръгна със сила от вас.

— Нищо ново във вестниците по тоя въпрос, братко — рекох с необходимата доза твърдост в гласа. — Просто събитието няма развитие.

— Във версията ви се наблюдават очевидни слабости — приятелски ме увери Горман. — Човек ката вас никога не би оставил пудриерата, особено след като е успял да отвори сейфа. Човек като вас би я грабнал със светкавична бързина и би се опитал да изчезне. Или пък би я пъхнал някъде наблизо, докато се справи с пазача. Човек като вас никога не би я оставил в сейфа, мистър Джаксън.

Беше прав, разбира се, но нямаше как да го докаже.

— Там си остана — усмихнах се аз. — Тая ваша бомба страшно ме изнерви!

— Ще се опитам да ви убедя да промените версията си — рече Горман и пристъпи към мен.

Гледах го как се приближава и съвсем ясно разбрах какво съм имал предвид с мисълта, че всяка жена ти сваля гарда. Гледах право в тлъстото лице с каменни черти и още веднъж се проклех за глупостта да се върна в тази къща. Би трябвало да зная, че тоя тип ще стане груб. После се сетих за Вида с бялата си рокличка и изведнъж си помислих, че може би не съм бил чак такъв глупак.

Вече се беше надвесил над мен, очите му приличаха на влажни камъни.

— Ще ми кажете ли какво сторихте с пудриерата, или трябва да прибегна до насилие, мистър Джаксън?

— Огледах много внимателно всичко — уверих го аз. — Пудриерата се беше превърнала в прах! — Опичах се да се отдръпна от ръцете му, но въжето беше стегнато здраво.

Дебелите пръсти се обвиха около врата и брадичката ми.

— Помислете още веднъж, мистър Джаксън — прошепна в ухото ми той. — Къде е пудриерата?

Хвърлих поглед към Паркър, който наблюдаваше сцената откъм камината със злобна усмивка.

— Нямам какво да добавя, братко — въздъхнах и зачаках стискането. Вече ви казах какво си бях помислил, като видях за пръв път тези лапи. Че ако ме стиснат, кръвта ще избие от ушите ми като фонтан. Това почти се случи. Пусна ме чак когато вече бях сигурен, че черепът ми ще хвръкне във въздуха. Напълних дробовете си с въздух и тръснах глава да разкарам светлите точици, които се въртяха пред очите ми.

— Къде е пудриерата, мистър Джаксън? — Гласът му долетя някъде отдалеч и този факт не на шега ме разтревожи.

Не отвърнах нищо и пръстите му отново се стегнаха. Беше далеч по-лошо от бесене. Чух как долната ми челюст започна да пропуква под натиска. Притъмня ми пред очите, задушавах се като удавник.

Върху лицето ми плисна нова порция вода, изскочих на повърхността с жадно разтворена уста. Горман продължаваше да е до мен, дишането му бе доста ускорено.

— Държите се глупаво, мистър Джаксън — рече той. — Крайно глупаво! Кажете къде е пудриерата, за да ви изплатя остатъка от парите и да ви пусна по живо по здраво. Опитвам се да бъда почтен с вас. Къде е пудриерата?