Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 32

— А да не би да искахте да я открият в мен? — спокойно го изгледах аз. — Разликата в присъдите е доста съществена, не можех да не се съобразявам с нея. Щях да я взема, след като елиминирам пазача.

— Има и друга възможност — спокойно възрази Горман. — Да я пъхнете в джоба си и да си опитате късмета.

Тоя дали не си въобразява, че съм се върнал с пудриерата в джоба? За толкова тъп ли ме взема? Ситуацията не е лоша. Дори да посинее от напъване, не може да докаже, че малката кутийка е у мен.

— Хайде, претърсете ме — рекох. — Огледайте ме внимателно, а после се успокойте.

Горман кимна по посока на Паркър.

— Претърси го!

Паркър изпълни нареждането с такава ярост, сякаш искаше да ме разкъса. Дъхът му пареше врата ми, докато ръцете му се плъзгаха надолу по изпомачканите ми дрехи. Не беше приятно. Очаквах всеки момент да ме ухапе.

— Нищо — призна си след малко той със задавен от ярост глас. — Нима си беше въобразявал, че плъх като него ще бъде толкова наивен?

— Я стига вече — дръпнах се крачка встрани аз. — Разбирам разочарованието ви, но ви моля да не си го изкарвате на мен. Направих това, за което ми платихте. Погребението ми едва ли би променило нещо.

Треперещ от гняв, Паркър се извърна към Горман:

— Казах ти да не се залавяме с него! През цялото време ти повтарях, че не ни трябва тип с неговата слава! И ето как ни подреди! Не знаем дали лъже, или казва истината. Не знаем дори дали пудриерата наистина е хвръкнала във въздуха, или това мръсно копеле се е сетило да я покрие някъде!

— Не се вълнувай, Доминик — успокоително рече Горман и се обърна към мен: — Той е прав, мистър Джаксън. Не знаем дали лъжете, или не. Но можем да разберем… — Ръката му се появи в скута, между дебелите му пръсти проблесна синкавото дуло на автоматичен пистолет, който изглеждаше като играчка в огромната лапа. — И не се съмнявайте, че ще се колебая да натисна спусъка, приятелю. Никой не знае, че сте тук. Ще ви заровим в градината и могат да минат години, преди да ви открият. А може и никога да не ви открият. Затова ви съветвам да престанете с номерата си.

— Казах ви какво се случи — рекох. — Ваша работа, ако не ми вярвате Доникъде няма да я докарате, като размахвате тоя пищов под носа ми.

— Седнете и нека поговорим, мистър Джаксън — спокойно рече Горман. После, сякаш едва сега забелязал присъствието на Вида, леко се извърна към пея. — Оставете ни сами, скъпа. Искаме да си поприказваме с мистър Джаксън.

Тя стана и излезе, стаята изведнъж опустя. Слушах как стъпките й заглъхват нагоре по стълбите. Едновременно с това нещо изсвири във въздуха и аз рязко се наведох. В главата ми избухна ослепителна светкавица и разбрах, че съм се навел твърде късно.

Миг преди Паркър да стовари колана си върху главата ми, стрелките на часовника над камината показваха единайсет и десет. Когато очите ми отново се спряха върху тях, те вече показваха единайсет и половина, а Паркър ме пръскаше с вода. Разтърсих глава и замаяно гледах стрелките. Гадеше ми се, скулите ми пулсираха. Това, което ме разтревожи обаче, беше фактът, че съм здраво завързан за стола.