Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 34

Изругах и направих опит да се измъкна от железните пръсти, които отново се стегнаха около шията ми. След дълги минути на смазваща агония, придружена от нетърпима болка, отново припаднах.

Когато отворих очи, стрелките насреща показваха дванайсет и десет. Помещението беше тихо и спокойно. Светеше само една настолна лампа в дъното. Огледах се, без да помръдвам глава. Под лампата седеше Паркър и нещо четеше. От устните му висеше дебела цигара. От Горман нямаше следа. На масата, до лакътя на Паркър, лежеше кожена палка с каишка за китката.

Не направих нищо, за да му покажа, че отново съм с него, тялом и духом. Имах предчувствието, че ще започне да ме обработва в момента, в който открие, че отново съм изплувал. Вратът ме болеше така, сякаш върху него току-що се бе стоварил Емпайър Стейт Билдинг, от носа ми капеше кръв. Чувствах се жизнен и работоспособен като труп, оставен да почива от десет дни в моргата.

Вратата се отвори и аз моментално се направих на умрял. Затворих очи и замръзнах като гол манекен в празна витрина. Усетих парфюма й и разбрах, че се е отбила да ми хвърли едно око. После стъпките й се отдалечиха по посока към Паркър.

— Нямаш работа тук! — остро рече той. — Какво искаш, защо не си в леглото?

— Искам да разбера дали проговори! — твърдо отвърна тя.

— Още не, но няма къде да мърда.

Гласът му звучеше уверено, прекалено уверено.

— В съзнание ли е?

— Не знам и не ме интересува. Отивай да си лягаш!

Тя отново се приближи до мен. Бялата рокля я нямаше, беше пак с жълтите си шорти. Отворих очи и я погледнах. Беше бледа, с трескав поглед. Очите ни се срещнаха за кратка секунда, после фигурата й бързо се отдръпна.

— Продължава да е в безсъзнание — обърна се тя към Паркър. — Изглежда много зле.

По гърба ми пробяга тръпка.

— Когато Горман се върне, ще изглежда двойно по-зле — увери я Паркър със злоба в гласа. — Хайде, изчезвай, нямаш работа тук!

— Къде е Корнелиъс?

— Отскочи до къщата на Брет да види дали няма да открие нещо.

— Какво може да открие? Там вече сигурно е пълно с полицаи!

— Откъде да знам? — сопна й се той. — Отивай да си лягаш! Не те искам тук, около него!

— Сърдиш ли ми се, Доминик?

Леко изместих глава, за да ги наблюдавам. Беше застанала до него, тънките й пръсти си играеха с палката, очите й не слизаха от лицето му.

— Не ти се сърдя — отвърна той. — Но искам да си легнеш, тъй и тъй нищо не можеш да направиш…

— Мислиш ли, че той е скрил пудриерата?

— Там е белята, че не знам! — сви юмруци Паркър. — И точно това прави позицията му силна. Може наистина да е хвръкнала във въздуха и тогава жалко за труда и всичките ни планове… — Удари с юмрук облегалката на стола си и добави: — Корнелиъс беше луд да се довери на тоя дребен мошеник!

— Така е — съгласи се тя. Палката беше вече в ръката й. — Не мога да разбера обаче защо е отишъл там. Едва ли ще има възможност да влезе в къщата…

— Казах му, че нищо не може да се направи, но кой да ме чуе! Побеснял е и ако не открие нищо, положително ще види сметката на тоя Джаксън. Не ми пука. Вече от нищо не ми пука!