Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 31

Единствената ви грешка беше, че не си направихте труда да проверите докъде бих стигнал, за да се докопам до тези пари. Знаели сте, че съм замесен в някоя и друга подозрителна сделка, но въпреки това не посмяхте да сложите картите на масата и да ми кажете направо, че искате да открадна нещо от касата на Брет. Вероятно сте си мислили, че при подобно предложение ще ми се подкосят краката и ще хукна да се оплаквам на ченгетата. Нямаше да го сторя, Горман. За хиляда долара щях да отворя сейфа, без да ми мигне окото, но вие не проявихте достатъчно прозорливост.

Вида направи рязко движение. Не успях да разбера какво означаваше то — предупреждение или просто нервен жест.

— Сигурно не си въобразявате, че преглътнах басните за сомнамбулски разходки и разни скъпи кинжали, нали? — продължих аз. — Бях сигурен, че пудриерата е собственост на Брет, а вие желаете да я притежавате по неизвестни за мен причини. Не ми пукаше, имах нужда от мангизите и толкоз. И тук не проявихте достатъчно прозорливост. Ако бяхте ми казали, че в калъфа на кинжала има бомба, аз щях да зная какво да правя. Но вие си траехте. Затова ми се вдигна кръвното, когато разбрах какво тиктака в джоба ми. Всичко стана много бързо. В момента, в който чух тиктакането, в кабинета връхлетя единият от пазачите. Тъкмо бях отворил сейфа. Мислех само как да се отърва от проклетата бомба. Хвърлих я в сейфа, затворих вратичката и се обърнах да посрещна пазача, който връхлиташе отгоре ми. Зърнах за миг пудриерата, но не успях дори да я докосна. Остана си вътре. Щях да се оправя с пазача, но се появи и другият.

Положението ми изглеждаше безнадеждно. Точно тогава гръмна играчката ви. Вратата на сейфа се откъсна от пантите и сряза двамата нещастници с лекотата, с която нагорещен нож реже бучка масло. Стаята бе изцяло разрушена. Не беше лоша бомбичка, Горман. Този, който я е приготвил, може да се гордее с работата си. Останах там достатъчно дълго, за да видя с очите си, че от сейфа не беше останало нищо. Пудриерата вече не съществува. Това е. После се измъкнах и ето ме тук.

Станах да си сипя още едно питие.

Паркър вече седеше на задника си, ръката му бавно опипваше подутата челюст. Злобните му очички не се откъсваха от лицето ми, беше блед и все още замаян.

— Лъже! — извърна се той към Горман. — Сигурен съм, че лъже!

Горман изпусна една лека въздишка.

— Надявам се да е така — проскърца гласът му.

— Можете да идете и да видите сам — свих рамене аз. — Не забравяйте да хвърлите един поглед и на двамата пазачи, Горман. Това си е чисто убийство.

— Пазачите не ме интересуват — отвърна Горман. — Става въпрос за пудриерата. Защо я оставихте в сейфа при приближаването на онзи?