Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 14

— Защо не — рекох. — Как се казваш?

— Макс Отис.

— Сигурно отдавна работиш тук…

— Днес ми е първият ден. — Каза го така, сякаш този ден беше продължил прекалено дълго. — Мангизите не са лоши, но непрекъснато ме подритват. В края на седмицата напускам.

— Каза ли им?

— Няма и да им кажа, направо ще си плюя на петите… Паркър е по-гаден от Горман… Непрекъснато се заяжда. Нали видя какво ме направи преди малко…

— Аха… — Не ми беше до съчувствия, трябваше ми информация.

— Какви са задълженията ти тук?

— Всякакви — отвърна с горчива усмивка той. — Готвя, чистя, карам кола, грижа се за дрехите на онзи задник Паркър, купувам продукти и напитки… Работата не ми тежи, но те са гадняри!

— Откога живеят тук?

— Не ти ли казах? От един ден — заедно с мен… Аз ги настаних.

— А мебелите и всичко останало?

— Включено е в наема.

— За колко време е платено?

— Откъде да знам. Дават ми заповеди и аз ги изпълнявам. Нищо друго не са ми казали.

— Само двамата ли са?

— Има и едно момиче.

Аха. Пресуших чашата си и сипах по още едно.

— Виждал ли си я?

Той кимна.

— Готино маце, ама надуто. Казва се Вида Ръкс. Обича Паркър точно колкото мен.

— Тя ли е там, до басейна?

— Сигурно. По цял ден се мотае.

— Кой те нае?

— Паркър. Срещна ме в центъра, знаеше всичко за мен. Рече, че направил известни проучвания и решил да ми предложи да изкарам някой долар. — Очите му се сведоха към ръката с чашата. — Ако го знаех какъв е плъх, щях да се изплюя на мръсните му мангизи! Ако не беше пищовът, досега да съм му друснал един по мутрата!

— Значи и пищов носи, а?

— Под мишницата, в специален кобур. Носи го така, сякаш е готов да го измъкне всеки момент.

— Тия двамата съдружници ли са?

— Не ми се вярва, ама и аз зная колкото теб. Никой не се обажда по телефона, няма кореспонденция, няма делови срещи… Изглеждат така, сякаш чакат да стане нещо.

Ухилих се. Ще стане, и още как!

— Добре, приятелче. А сега бягай да спиш. Дръж си ушите отворени, ако сме умни, може и да се по-облажим.

— И ти ли нищо не знаеш? За какво те домъкнаха? Това, което подготвят, не ми харесва. Искам да зная какво става!

— Ще ти кажа нещо. Това маце Ръкс се разхожда насън.

— Ами? — стресна се той.

— Затова съм тук. И още нещо — много лесно си сваля дрешките…

Тази информация го накара да се замисли за миг, но в крайна сметка я прие с видимо задоволство.

— Доста е апетитничка! — въздъхна той.

— Умната и бъди готов да се възползваш — рекох и го изтиках към вратата. — Може пък да ти излезе късметът!

ТРЕТА ГЛАВА

Видях Вида Ръкс чак на следващия следобед.

Сутринта двамата с Паркър яхнахме пакарда и прескочихме до къщата на Брет. Изкачихме пътя нагоре по хълмовете и стигнахме върха, под който горделиво се протягаше Оушън Райз.

Караше Паркър. Прекалено бързо по тесния и изпълнен със завои планински път, за да бъде приятно. На два пъти колата поднесе и задните й колела опасно се доближиха до ръба на пропастта. Не казах нищо. След като той може да понася това, мога и аз. Караше с някакво пренебрежение, едва докосвайки волана с деликатните си пръсти. Сякаш се боеше да не ги изцапа.