Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 12

Шофьорът излезе, без да ме погледне, гърбът му потръпваше от трудно преглъщан гняв.

— Никой не ти е казал да даваш заповеди на моите прислужници — рязко подхвърли Паркър, без да се обръща от прозореца.

— Виж какво — рекох, — ако продължаваш да се държиш като истерична бабичка, аз имам намерение да си легна! Ако ще казваш нещо — казвай! Само не забравяй, че съм те предупредил!

Той се обърна, лицето му изглеждаше разкривено и старо от гняв.

— Казах му на Горман, че си гадно копеле! — просъска той, полагайки огромни усилия да се контролира. — Казах му да не се захваща с тебе! Няма да имаме никаква полза от такъв дребен мошеник!

— Нает съм да свърша определена работа и смятам да я свърша! — ухилих му се аз. — Но ще я свърша, както аз си знам и нямам никакво намерение да чакам акъл от теб! Това важи и за дебелака горе. Ако искаш наистина да ти я свърша, казвай „да“ и почвай да пееш, защото ми писва!

Той продължи да се бори с гнева, после за моя истинска изненада изведнъж омекна.

— Хубаво, Джаксън — примирително сви рамене Паркър. — Няма смисъл да се караме.

Наблюдавах го как тръгна с вдървена походка към бюфета, дръпна някакво чекмедже и измъкна оттам синя, навита на руло хартия.

— Това е планът на къщата на Брет — хвърли я на масата той. — Можеш да го разгледаш.

Сипах си още един скоч, после запалих една от дебелите му цигари, които открих в кутия до бутилките. Едва след това разгърнах плана и се заех да го проучвам. Беше архитектурна скица, професионално направена. Паркър се надвеси над масата и ми показа откъде се влиза и къде стои сейфът.

— Охраната се състои от двама души, бивши ченгета — започна обясненията си той. — Първо натискат спусъка, после мислят. В допълнение има сложна алармена инсталация, но тя е скачена само за прозорците и сейфа. Погрижил съм се да влезеш през задния вход, ей този тук… — Дългият му пръст се заби в чертежа. — Вървиш по този коридор, качваш се по стълбите и стигаш ето тук, до кабинета на Брет. Червената точка означава точното място на сейфа.

— Я почакай! — остро го прекъснах аз. — Горман не спомена нищо за охрана и алармени инсталации! Как е станало така, че онази мацка Ръкс ги е избегнала?

Очевидно беше подготвен за подобен въпрос, тъй като отговорът му дойде незабавно:

— След като върнал кинжала в касата, Брет забравил да включи инсталацията.

— И според теб тя все още е изключена, така ли?

— Възможно е, но ти не трябва да разчиташ на това.

— А охраната? Как се е справила с нея?

— И двамата пазачи са били в другото крило.

Този отговор не успя да повиши настроението ми. От опит зная, че бившите ченгета могат да бъдат твърди като кремък.

— Имам ключ за задния вход — небрежно подхвърли Паркър. — Една грижа по-малко за теб.

— Имаш ключ? Доста бързо работиш!

Той премълча, аз се разтъпках из просторното помещение и се облегнах до камината.

— Какво ще стане, в случай че ме спипат?

— Нямаше да се спрем на теб, ако допускахме подобна възможност — усмихна Се през зъби той.

— Това не е отговор на въпроса ми.

Той сви елегантните си рамене.