Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 16

— Включително и майка ти — ухили се пазачът. — Я какъв хубостник е пръкнала!

Лицето на Паркър порозовя.

— Подмятането ви е обидно, ще се оплача на работодателя ви! — остро отвърна той.

— Хайде, дим да те няма! — изръмжа онзи. — Раз-карай тая барака по-далеч оттук, преди наистина да съм ти дал повод за оплакване!

Подкарахме обратно натам, откъдето бяхме дошли. Нагласих огледалцето за обратно виждане и се загледах в смаляващата се фигура на пазача. Стоеше на пътя с разкрачени крака и ръце на хълбоците и мрачно гледаше подире ни. Истинска горила.

— Хубаво момче — ухилих се аз.

— И другият е същият. Довечера дежурят заедно.

— Видя ли кучето?

— Куче ли? — изненадано ме погледна той. — Какво куче?

— Най-обикновено кученце с хубави зъбки. Само дето изглеждаше по-навъсено от пазача и доста по-гладно. Ами бодливата тел? Първокачествена стока. Остра. Имам чувството, че ще се наложи да отпуснете още малко мангизи. Трябват ми за застраховка.

— Няма да получиш нито цент повече! — сопна се Паркър.

— Жалко — въздъхнах аз. — Но си пропуснал да споменеш за кученцето. Сигурно ще е голям майтап да се прехвърлям през оградата с такова животинче на полянката. Хайде, приятелче, наистина ще се наложи да развържеш чорапа с мангизите!

— Хилядарка и нито цент повече! — отсече с каменно лице Паркър. — Можеш да избираш!

— Май ще се наложи ти да избиращ дали да си промениш становището, или не. Клиентът винаги има право, а аз кой знае защо имам чувството, че Брет може да отпусне някой долар за информацията, с която разполагам. Затова не ми казвай да избирам, ако наистина не мислиш така!

Погледнах го навреме, за да забележа как се присвиват очите му. Ударът беше точен.

— Не ми излизай с тия номера, Джаксън! — процеди той.

— Посъветвай се с дебелия — рекох. — Още пет стотачки, или без мен. Шишко пропусна да ми съобщи доста съществени подробности — пазачи, куче, алармена инсталация, бодлива тел. В устата му всичко звучеше така, сякаш можеше и насън да го сториш.

— Предупреждавам те, Джаксън! — просъска през зъби Паркър. — С нас не можеш да се будалкаш! Ти се съгласи да свършиш работата и взе аванс! Значи трябва да я свършиш и толкоз!

— Точно така — съгласих се аз. — Но хонорарът се увеличава с петдесет процента просто защото моят профсъюз има известни резерви по отношение на кучетата.

— Ще вземеш хилядарката или ще съжаляваш! — отвърна Паркър и стисна волана толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. — Няма да позволя да бъда изнудван от дребен мошеник като теб!

— Сърди се на Шишко. Не съм чак толкова будала, колкото изглеждам.

Той здраво натисна педала, в резултат на което стигнахме къщата за два пъти по-кратко време.

— Ще се срещнем с Горман — рече. Срещнахме се.

Шишко седеше в стола си, търкаше розовото си лице и слушаше.

— Казах му, че не може да се будалка с нас! — процеди Паркър. Беше пребледнял, очите му гневно проблясваха.

Горман ме погледна.

— Не се опитвайте да ни правите номера, мистър Джаксън.

— Никакви номера — усмихнах му се аз. — Просто петстотин долара повече, за да покрият застраховката. Ако бяхте видял пазача и онзи пес, положително щяхте да сте на моето мнение.