Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 10

От шезлонга до прозореца се надигна слаб и елегантно облечен мъж.

— Доминик, това е мистър Флойд Джаксън — представи ме Горман, а после се извърна към мен: — Партньорът ми, мистър Доминик Паркър.

Вниманието ми бе изцяло насочено към бутилките, но все пак кимнах, за да не бъда невъзпитан. Мистър Паркър не стори дори и това. Очите му внимателно ме опипваха, устните му бяха презрително и малко високомерно присвити, нищо в поведението му не можеше да се нарече любезно.

— Аха, детективът… — промърмори той и сведе поглед към маникюра си. Съвсем приличаше на жена, която час по-скоро иска да се отърве от нежелано присъствие.

Паркирах се в един от свободните шезлонги и на свой ред го огледах. Беше висок и слаб, косата му с цвят на престоял пчелен мед беше гладко сресана назад. Лицето му бе издължено и тясно, с меко очертана брадичка и воднистосини очи, които повече биха подхождали на жена. От малките торбички под очите му и леко набръчканата шия стигнах до заключението, че доста отдавна е надхвърлил четирийсетака.

Беше конте, ако човек си пада по дрехи, които еднакво отиват както на мъже, така и на жени. Костюмът му беше гълъбовосив, ризата — от бледозелена коприна, също като вратовръзката, която — за шик — имаше цвета на стара бутилка. Обувките му от мек телешки бокс бяха в същия цвят. Реверът му бе украсен с бял карамфил, между прекалено червените му устни висеше дебела цигара със златен мундщук.

Горман се тръшна срещу камината и ме погледна с празен поглед, сякаш изведнъж му беше писнало от мен.

— Ще пиете нещо, нали? — попита ме той, после погледна към Паркър. — Не мислиш ли, че трябва да предложим’ едно питие на мистър Джаксън?

— Да си налее! — остро отвърна онзи. — Нямам навика да обслужвам прислужници!

— Това трябва да съм аз, така ли? — попитах.

— Нямаше да бъдете тук, ако не ви беше платено! — презрително отвърна той. — А това ви прави прислужник!

— Точно тъй — приех с лека въздишка заключението му аз, после се насочих към бюфета. Питието, което си забърках, беше достатъчно да побере двуместно кану. — Като онова момче, на което напомниха да си измие ръцете…

— Ще ви бъда благодарен, ако си отваряте устата само когато се обръщам към вас! — сряза ме онзи с разкривено от гняв лице.

— Не се вълнувай, Доминик — обади се предупредително Горман.

Пискливият и същевременно дрезгав глас свърши работа. Паркър се върна на стола и заби смръщен поглед в маникюра си. Настъпи тишина. Използвах паузата, вдигнах чашата си към Горман и отпих едра глътка. Скочът беше хубав точно колкото онзи брилянт на пръста му.

— Ще свърши ли работа? — внезапно попита Паркър. Очите му продължаваха да гледат надолу.