Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 11

— Утре вечер — отвърна Горман. — Обясни му каквото трябва, аз отивам да си легна. — Бях включен в разговора с помощта на един голям колкото банан показалец, който се насочи към гърдите ми: — Мистър Паркър ще ви даде всички необходими разяснения. Лека нощ, мистър Джаксън.

— Лека нощ — рекох.

На вратата дебелакът се спря и отново се обърна към мен.

— Моля ви да не затруднявате мистър Паркър. Той се ползва с пълното ми доверие и всичко, което каже, за вас трябва да бъде равносилно на мое лично нареждане.

— Разбира се — рекох.

Останахме само двама и мълчаливо слушахме как тежките стъпки на човека-камион заглъхват нагоре по стълбите. Без него помещението изведнъж започна да ми изглежда празно.

— Хайде, почвайте — рекох и се настаних удобно на стола си. — Разполагате и с моето пълно доверие.

— Нямаме време за шегички, Джаксън! — Паркър се беше изправил на мястото си, гърбът му потрепваше от напрежение, юмруците му бяха здраво стиснати. — Плащат ти да свършиш една работа, при това ти плащат добре! Затова нямам намерение да търпя никакви волности от твоя страна! Ясно ли е?

— До момента съм получил само двеста долара — усмихнах му се аз. — Ако не ти харесвам, можеш спокойно да ме откараш обратно у дома. Авансът е достатъчен, за да покрие изгубеното ми време. Така че можеш да избираш.

Достойнството му бе спасено от дискретно почукване по вратата. Той рече едно „влез“ с отвратително надменния си глас и напъха юмруци в джобовете на панталоните си.

Влезе шофьорът, натоварен с поднос. Беше облякъл бяло сако на иконом, с един-два номера по-голямо, отколкото бе необходимо. Върху подноса имаше купчина дебело нарязани сандвичи.

Каскетът беше изчезнал и това ми помогна да се сетя къде съм го виждал — на пристанището, сред тълпите хамали. Беше тъмнокосо човече с гърбав нос и тъжни влажни очи. Как ли е попаднал тук, запитах се аз. Само преди няколко дни го видях да боядисва някаква лодка на брега. Вероятно е нает съвсем скоро, като мен. Когато се приближи и ме видя ясно на светлината на лампата, на лицето му се появи озадачено изражение.

— Какво е това? — остро попита Паркър и заби пръст по посока на подноса.

— Мистър Горман нареди да приготвя сандвичи, сър.

Паркър се изправи, взе подноса и впи поглед в сандвичите. Хвана един от тях с палец и показалец, а лицето му се разкриви от отвращение.

— И си мислиш, че някой ще яде такава гадост? — гневно просъска той. — Тъпата ти глава не може ли да проумее, че сандвичите се режат тънко? Тънко като лист хартия, глупак такъв! Иди да направиш нови! — Рязко завъртане на тънката китка и съдържанието на подноса влезе в съприкосновение с лицето на човечето, замръзнало от изумление. То остана като вкопано на мястото си, по косата, пребледнялото му лице и бялото сако полепнаха парчета студено пиле и хляб.

Паркър се отдръпна към френските прозорци, отметна завесата и отправи поглед в мрака навън. Остана в това положение, докато шофьорът почистваше мръсотията.

— Няма да ядем, приятел — обадих се аз. — Не е необходимо да идваш пак…