Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 92

Желю Желев

Дълбоко казионния характер на «Хитлерюгенд» проличава още повече в нейното свързване с такива реакционни държавни инситуции като полицията (СС и СА) и армията. Тя поема шефството над въоръжените сили за рекрутиране на стотици хиляди свои членове в армията. През 1938г. «Хитлерюгенд» изпраща във военноморския флот 45 хиляди младежи, в моторизираните войски — 60 хиляди; 75 хиляди в авиационните съединения. Двеста хиляди цленове на организацията минават редовен курс по стрелба с малокалибрена пушка под ръководството на 7 хиляди инструктори. Военното обучение на младежта във всичките му форми е нещо, което се разбира от само себе си. «В школите за ръководители на „Хитлеровата младеж“ особено в двете имперски школи, където се провежда обучение по стрелково дело и спортна подготовка в полеви условия, а също така и в районните школи за ръководния състав, 30 хиляди ръководители от „Хитлеровата младеж“ ежегодно минават обучение при полеви условия» (88–198).

Военизирането на «Хитлерюгенд» се проявява и в самите заглавия на песните и: «Вий, виждате ли зората на Изток?» — популярна в редовете на СА в периода 1923–1924г., а след това сред «Хитлерюгенд», «Знамето, обагрено с кръв», «Марш по цялата земя», «Барабаните гърмят по цялата земя» — написана лично от фон Ширах. Ето например съдържанието на песента «Напред, напред, бойна песен на младежта»: «Ний сме бъдещите войници. Всички, които са против нас, ще паднат от нашите юмруци. Водачо, ний ти принадлежим.»

До каква степен усложливо «Хитлерюгенд» предава съдбата на осем милиона свои членове в ръцете на нацистката партия (следователно и на държавата), като се подчинява безусловно на нейните директиви и ръководство — може да се съди от следното заявление на фон Ширах: «„Хитлеровата младеж“ счита за необходимо от самото начало да направи партията отговорна за ръководството и организацията на военната подготовка» (88–307).

Съдбата на «Хитлерюгенд» особено ярко илюстрира дълбоката противоположност между казионната, подчинена на държавата, служеща на държавата масова организация, от една страна, и самодейната, свободна от държавно опекунство организация, от друга.

Но тъй като тоталитарната фашистка система олицетворява срастването на фашистката партия с държавата, невъзможно е съществуването на самодейни, свободни масови организации.

Основната идеологическа концепция на националсоциализма, с която е съобразено изграждането на масовите организации, е такава, че не само всички граждани трябва «доброволно» да бъдат обхванати от системата на масовите организации и съюзи, но и освен това гражданите трябва да бъдат организирани на всяка възраст. Още от най-ранна възраст отделният индивид трябва да бъде обработен идеологически, за да се унифицира неговото мислене в унисон с понятията и категориите на фашистката партия. Децата на възраст от 10 до 11 години, т.нар. «носители на нацисткия стил» (88–322) членуват в организацията «Юнгфолк» («Млад народ»). Униформеното мислене намира външен израз в униформиране на дрехите: кафява риза, връзка, къси панталони. Подрастващите момчета попадат в ръцете на «Хитлерюгенд», респективно в Съюза на немските девойки, където младежите и девойките прекарват до 18-годишна възраст. След нейното навършване младежите биват изпращани в трудови лагери, където трябва да отбият трудовата си повинност. До началото на войната там преминават повече от 2,5 милиона младежи и около 300 хиляди девойки. Те строят автостради, мостове, гранични укрепления. След лагерите младежите отиват за две години в казармата, откъдето ги изпращат в охраняващите и щурмовите отряди или пък в другите организации на националсоциалистическата партия, примерно в Трудовия фронт.