Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 90

Всъщност италианският фашизъм е класически пример за това, как партията, завладяла държавната машина, чрез нея подчинява на себе си и цялото общество. «Вертикалните синдикати» На Испанската фаланга са само копие на фашистката корпоративна система в Италия. Разликата е само, че докато в Италия синдикатите са по-пряко свързани с държавата, а връзката им с фашистката партия по-опосредствувана, в Испания «Вертикалните синдикати» са под прекия контрол и надзор на Фалангата. Разбира се, и тук системата на казионните профсъюзи има съответната «правна» подплата от страна на държавата, както и фашистката партия (Италия) има в своя апарат отдел «Корпорации». Но обстоятелството, че на Фалангата често се налага да се бори за тосподството в държавата с други две сили — военната каста и католическата църква, — я принуждава да държи непосредствено до себе си «Вертикалните синдикати» като своя масова опора и оръдие.

Но каквито и да са различията в изграждането на масовите организации в трите фашистки държави, принципът е един и същ — тоталитарният.

Ако се съди по оригиналните документи, с организирането на младежта в единствена организация фашистката партия цели не само обхващането и като част от гражданското население, за да я контролира. Тя гледа на младежката фашистка организация като оръдие за възпитаване на младото поколение в дух на вярност и преданост към каузата на фашизма и същевременно като на един неизчерпаем резервоар, от който НСДАП черпи млади сили за попълнение в държавния и партийния апарат.

Такава казионна организация в Германия е «Хитлерюгенд», втората по големина след ГТФ, с 8 милиона членове. Тя си поставя за цел да обхване цялата германска младеж чрез разтурянето на другите младежки организазии и привличането на неорганизираната част. Нейната основна задача е да възпитава младото поколение в идеологията на националсоциалистическата партия и държава, във «фашистката вяра» (Мусолини). Подобно на останалите масови организации тя няма друга програма освен програмата на нацистката партия, за която работи усърдно. «Моята задача се заключава в това — пише фон Ширах в книгата си „Хитлерюгенд“, — да възпитавам младежта в духа на целите, идеологията и директивите на НСДАП и освен това да я ръководя и организирам» (84–700).

Партийната върхушка на НСДАП полага особени грижи за идеологическото възпитание на членовете на «Хитлерюгенд» в духа на националсоциалистическата идеология. «Ние — пише Розенберг в една статия, посветена на антирелигиозното възпитание на „Хитлерюгенд“ — достигнахме прогрес във внедряването на националсоциалистическата идеология в умовете на германската младеж. От католическата младеж останаха само неголеми групички, които след време също така ще бъдат включени в състава на „Хитлеровата младеж“. „Хитлеровата младеж“ е до такава степен убедена, че никой не може да и противостои. Нещо повече, нашата програма относно възпитанието в нашите училища от всички категории е вече съставена с такова антихристиянско и антиеврейско направление, че подрастващото поколение ще „бъде избавено от мошениците в черни раса“ (84–701).