Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 88

Казионният характер на ГТФ се разкрива не само в изявленията на нацистките ръководители, не само в областта на идеологията, но и в неговата реална икономическа политика.

«Законът за реда в националния труд» премахва комитетите на фабрично — заводските работници от епохата на Ваймарската република и на тяхно място създава т.нар. «съвети на доверениците». В зависимост от количеството на работниците и служащите тяхното число се колебае от 2 до 10 души. Кандидатурите за «съвета на доверениците» се издигат само от фюрера на предприятието заедно с местното ръководство на националсоциалистическата партия. Кандидатът предварително е доказал, че е винаги готов да се застъпва за националсоциалистическата държава. Именно чрез ГТФ фашистката държава успя да закрепости работниците при позорни за XX век условия. През февруари 1935г. са въведени «работническите книжки», в които се вписват точни данни за местоработата, жителството и пр. Работникът не може да отиде на по-изгодна работа, защото не му се разрешава друго жителство. Той не може без разрешение на съответното ръководство на предприятието да напусне своята работа, защото никъде на друго място няма да бъде приет, ако в книжката му не е изрично отбелязано, че той е напуснал старото предприятие с разрешението на неговото ръководство.

По такъв начин тоталитарната фашистката държава връща обществото зад традициите на либерално-буржоазната епоха, премахвайки усвободата на трудат — първата и най-важна придобивка на демокрацията след падането на феодализма, — като въвежда отново извъникономическата (политическата) принуда над хората на труда.

В това отношение корпоративната система, чието създаване италианският фашизъм счита за своя «законна гордост» (Мусолини: «Корпоративната държава е типична организация и законна гордост на фашистката революция») (10–53), е по-съвършена. В 12 конфедерации на работниците и работодателите тя обхваща цялото гражданско общество (индустрия, земеделие, търговия, морски, въздушен, сухопътен и речен транспорт, банки), включително и свободните професии, които образуват тринадесета конфедерация. Тоталният, всеобхватен характер на синдикатите се постига чрез задължително по същество членуване в тях, което се осъществява чрез удръжките на администрацията. По този повод в книгата на Дж. Ботай — един от авторите на корпоративната система и на «Хартата на труда» — може да се прочете следното «Споменахме вече за намаление на съществуващата разлика между положението на членовете и това на незаписаните в сдружението членове, колкото се отнася до това, че и за едните и за другите важи задължението за спазване на колективните договори и заплащане на вноските» (10–71). Задължителната членска вноска е в размер на един среден работен ден за работниците, а за работодателя същият работен ден, умножен по броя на трудещите се в неговото предприятие. «Освен задължителните вноски уставите на сдруженията — продължава Дж. Ботай — могат да наложат „само на членовете“ плащането на допълнителни вноски. Те нямат повече държавен, а договорен характер, тяхното събиране е в тежест на сдружението…» (10–75).