Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 67

Един «отговорен партиен ръководител» (гаулайтер или крайслайтер) може определено да влияе върху съдебния процес или да го прекрати, особено след 1938г. Ако подсъдимият е член на фашистката партия, с политически заслуги към нея и ако ръководството на последната счита, че подсъдимият трябва да бъде оправдан, съответната присъда често се е издиктувала на съдията по телефона. Що се отнася до уобективносттат, тя не е нищо повече от «предрасъдък на формално — либералното право». Най-сетне юристът помни думите на министъра на правосъдието Керл, който казва: «Предрасъдъкът на формално — либералното право се заключава в това, че кумир на правосъдието трябвало да бъде уобективносттат. Сега ние се добрахме и до източника на отчуждението между народа и правосъдието и за това отчуждаване в края на краищата винаги е виновно правосъдието. Защото какво означава обективност в момента на борба на народа за съществуване?

Знае ли обективност войникът, който воюва, знае ли я армията, която побеждава? Войникът и армията знаят само едно усъображениет, признават само един въпрос: как да спася свободата и честта, как да спася нацията.

По тоя начин от само себе си се разбира, че правосъдието на народа, който се бори на живот и смърт, не може да се благовее над мъртвата уобективностт. Мероприятията на съда, прокуратурата и адвокатурата трябва да се диктуват изключително от едно съображение.

Не безпринципна обективност, която означава застой и заедно с това закостеняване, огчуждаване на народа — не, всички действия, всички мероприятия на колектива като цяло и на отделната личност трябва да бъдат подчинени на насъщните надежди на народа, на нацията» (58–263).

Пред нас е основният принцип в правосъдието на всяка фашистка държава — погазване на уобективносттат, нейната подмяна с идеологията на фашистката партия.

Цитираната статия все пак се отнася към началото на нацисткия режим, когато бруталното потъпкване на принципа на обективността в съзнанието на много националсоциалисти се свързва с «историческата» необходимост, големите цели на тяхната «революция». Към края на райха отношението към това елементарно изискване за всяко правосъдие става йезуитско и дори цинично. В уводна статия на сп. «Дас Райх» (официоза на Гьобелс) в 1942г. четем: «Колкото повече съдията тежнее към идеите на националсоциализма, толкова по-обективни и по справедливи ще бъдат присъдите, които той издава» (159–368).

б) Идеологията на фашистката партия става официална държавна идеология

Наивно е да се мисли, че единството на фашистката партия и държавата се изчерпва със срастването на апарата на едната и другата. Всъщност то има много по-широк диапазон и обхваща идеологическата сфера. Идеологията на фашистката партия, която изгражда държавата по свой образ и подобие, се придава на държавата и по такъв начин става държавна идеология. И това става точно така, както партийното знаме на НСДАП (червен флаг с пречупен кръст в средата) става държавно знаме на Германия.