Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 65

При тоталитарната система изключително привилегированото положение на фашистката партията се изразява не само в монополното управление и контрол над държавата, но и в това, че законите на държавата са по същество невалидни за нея и нейните членове, когато те могат да попаднат техните удари. Тогава законите се елиминират от партийното ръководство. При нацизма член на партията не може да бъде съден от граждански съд, докато е още партиен член. При извършено престъпление, той трябва най-напред да бъде изключен от партията чрез «партийния съд» и едва след това да бъде предаден на държавен съд като обикновен поданик на Третия райх. Войските СС, които са типично партийна формация, партийна полиция, също не могат да бъдат съдени от обикновен военен съд, а попадат под юрисдикцията на Главното управление на СС, отдел «Съдилища».

Според «Насоките», издадени на 17 февруари 1934г. от заместника на фюрера за партийните съдилища, последните «имат целта да пазят общата чест на партията и на отделния партиен член, както и при необходимост да премахват по легален път различия в мненията на отделните членове.

Партийните съдии се подчиняват само на националсоциалистическата си съвест и не са подвластни на никой политически ръководител; подвластни са само на фюрера» (143–13).

С други думи, партийните членове на НСДАП и членовете на СС стоят над гражданския съд, независими са от него и по силата на това положение могат да отменят присъдата на гражданския съд. Най-обикновено явление е да се издават оправдателни присъди на престъпници, политически предани на режима, или издадени вече присъди да се отменят от по-висшите партийни инстанции.

Убийците на евреите от 1938г. са оправдани със следната мотивировка: «В случаите на убийства на евреи без специални указания или въпреки указанията не бяха открити неблагоприятни мотиви. В дълбочината на душата си хората са били уверени, че със самото това те оказват услуга на фюрера и партията» (89–567).

Членовете на нацистката партия, осъдени за извършени престъпления, се амнистират. «В 1935г. няколко длъжностни лица в концентрационния лагер Хохщайн са обвинени в зверско отношение към затворниците. Високопоставени нацистки чиновници се опитват да окажат влияние на съда, но след осъждането на тези длъжностни лица Хитлер ги освобождава до един. В 1934г. правителството разпраща на всички германски съдии „Писма на съдиите“, които ги инструктират към „каква генерална линия следва да се придържат“» (90–319).

Ето как се мотивира прекратяването на углавни дела за престъпления, извършени от членове на СА, СС и гестапо. «Тъй като тези постъпки не са били предизвикани от низки подбуди — се казва в документа, — но напротив, служили са като средство за достигането на великата патриотическа цел и са помагали за развитието на националсоциалистическата държава, прекратяването на углавното дело не е несъвместимо с обикновенните норми при прилагането на углавното право» (89–613 и 614).

В Мюнхен имперският министър на вътрешните работи изтъква следните твърде характерни причини за прекратяването на съдебно дело против есесовските стражи, които били до смърт по главата един концлагерист в Дахау. Като главно съображение се изтъква това, че самото следствие би накърнило престижа на националсоциалистическата държава, тъй като процесът е насочен против членове на СА и СС, главни поборници за националсоциалистическа държава. Наистина, нацистките съдии прекратяват съдебните дела против членовете на СА по споразумение с главното управление на тази организация. «Действията и намеренията на членовете на СА са били насочени за благото на националсоциалистическото движение. По такъв начин политическите причини и чистотата на намеренията не подлежат на съмнение» (89–614).