Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 69

Желю Желев

Съществува илюзията, че идеологията на тоталитарната държава по начало съдържа в себе си нетърпимост, фанатизъм и омраза към свободомислието, а впоследствие ги насажда и като принцип в реалния политически живот на държавата. В същност пътят на зараждането на тези принципи е обратен: реалният политически живот на фашистката държава (изграждането на еднопартийна система, установяването на единство на партията и държавата и пр., т.е. самата структура на държавата) ги създава и закрепва в идеологическата сфера.

Фашистката държава може да не се ръководи от расизма и антисемитизма, както бе с италианския и някои други разновидности на фашизма — това не е задължително, — но тя трябва да мрази разнообразието на възгледите и търпимостта на либерализма като идеология. Без това тя не може да съществува.

Като подчертава изрично необходимостта от нетърпимост в областта на идеологията, Хитлер заявява: «Като идеология (става дума за националсоциализма — Ж.Ж.), ако не иска да унищожи сама себе си, тя е принудена уда бъде нетолерантнат, тоест да застъпва и прокарва при всички обстоятелства правотата на своите възгледи, а с това и на своите наредби.

… някои хора днес не искат да разберат необходимостта от националсоциалистическата нетърпимост, която обаче в действителност сочи нейното самоуверено съзнание за отговорност» (128–268).

За да установи свой абсолютен идеологически монопол в държавата, фашистката партия провежда цяла редица мероприятия: упървот, с унищожаването на другите партии и организации, тя унищожава и техните идеологии; увторот, взема под свой контрол всички държавни и обществени средства за пропаганда (преса, радио, кино, театър, книгоиздаване, публични събрания); утретот, впряга пропагандата в разпространяване на фашистката идеология с всички средства и по всички възможни начини; учетвъртот, установява свой контрол над цялата образователна система от началното училище до последния курс на висшето учебно заведение, като преустройва напълно в духа на своята идеология учебните програми, Мусолини: «Училището никога няма да бъде достатъчно фашистко, когато се отнася за фашизма, аз обичам крайностите!… Възпитанието на детето се осъществява чрез книгата и пушката.» (155–156). Нека припомним думите на Дж. Ботай за ролята на училището при възпитаване на младежта във фашистки дух: «Училището е една политическа и обществена служба… При фашиския строй училищната възраст и политическата съвпадат… Училището, италианската младеж на ликторите и университетската фашистка младеж формират един-единен инструмент на фашисткото възпитание» (155–156); упетот, посредством политически мерки налага една идеологическа изолация на страната, за да няма възможност да проникват други идеологии.

Все с цел да се ликвидира всякаква друга идеология и установи абсолютен монопол на своята идеология и държавата, фашистката партия със съдействието на масовите казионни организации провежда широка кампания за унищожаване на прогресивната и демократичната литература, за инкриминиране на онези демократични национални традиции в културата, които противоречат на тоталитарния дух на фашизма. В борбата за пълен идеологически монопол фашистката партия отива още по-далеч. Тя разпуска всички религиозни организации, дори най-невинните, най-далеч стоящите от политиката, доколкото всяка организация съдържа в себе си потенциална възможност при определени условия да стане носител на някаква идеология или поне на възгледи, различни от тези на фашистката партия. В документ от септември 1934г. тази линия е изразена особено категорично: «Предвид на това, че имперското партийно ръководство чрез отдел „Култура“ все повече и непосредствено се занимава с всички културни проблеми и с онези, които засягат отношенията между църквата и държавата — задачи, които по-рано бяха поръчани на съюза на немските католици, сега в интерес на по-голямата координация се предават на имперското партийно ръководство.