Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 54

След 1941г., когато Хес мистериозно изчезва в Англия, тези неограничени пълномощия за контрол над административните органи и тяхната законодателна дейност автоматически минават върху Мартин Борман, секретар на фюрера и началник на партийната канцелария. За законодателната дейност на М.Борман американският обвинител Стори на Нюрнбергския процес заяви следното: «В съответствие с декрета от 16 януари 1942г. участието на партията във всички важни законодателни актове и назначения в правителството, а също така в повишаванията става изключително чрез Борман. Той участвува в подготовката на всички закони и декрети, които се издават от имперските власти» (89–10).

Контролът на националсоциалистическата партия като монополна политическа партия и същевременно «единствена носителка на германската държавност» не се изчерпва само в сферата на законодателната дейност на имперските власти. Той продължава на всички по-низши стъпала на държавната и партийната пирамида, за да стигне до основите — до блоклайтерите. В границите на определено «гау» (област) нито един по-сериозен държавен въпрос не може да се реши, без да е взето предварително съгласието на гаулайтерите, който на територията на своето «гау» представлява НСДАП и с върховен политически ръководител.

Самата партия е изградена така, че да може да контролира държавните органи, и това е един от нейните съществени принципи. В «Организационната книга, на НСДАП» изрично е казано: «Ние строим ръководството на партията въз основа на политическото ръководство на държавата» (89–19).

Още по-откровено и по-точно е изразена контролиращата роля на НСДАП над държавните органи в речта на Хитлер на партийния конгрес в Нюрнберг през 1935г., където заявява: «… не държавата ни дава заповеди, а ние даваме заповеди на държавата» (89–27).

В областта на партийния контрол над държавните органи — като форма на срастване на фашистката партия с държавата — италианският фашизъм дава още по-оригинални образци. Тук срещаме «върховния фашистки съвет» — висш партийно-държавен орган, — носител на «схващанията за фашистката държава и грижата за запазване на режима» (112–57).

Този съвет в качеството си на партиен институт започва да функционира още след похода към Рим през октомври 1922г., но става и държавен орган значително по-късно. С декрет от 28 септември 1928г. трите института — министерският съвет, парламентът и сенатът — решават той да бъде превърнат от чисто партиен институт в конституционен орган.

Така той става върховен партийно-държавен орган, въплъщаващ в себе си срастването на фашистката партия с държавата — «орган на режима». Чл. 1 от Закона за върховния фашистки съвет определя неговия интегрален характер по следния начин: «Върховният съвет на фашизма е висшият орган, който уконтролира и завършва всички дейности на режимат, създаден от революцията през октомври 1922 година. Той има съвещателни функции в случаите, показани от закона, а освен това може да бъде консултиран по всякакъв политически, икономически и социален въпрос от национален интерес чрез запитване от шефа на правителството» (112–58).