Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 55

Като върховен държавно-партиен орган той има контролни функции както в областта на държавата, така и в чисто партийната материя. Съветът упражнява контрол над законодателната дейност на държавните органи — парламента, сената, правителството. От тази гледна точка изключително интересни са разпоредбите на чл. 12 и 13, които определят чисто държавните функции на върховния фашистки съвет и според който «трябва да бъде вземано мнението на съвета върху всички въпроси, имащи конституционен характер» (61–61). С други думи, «инициативата за изменения в конституцията се поставя в ръцете на съвета и фактически само съветът може да измени конституцията… Ако висшият съвет нарежда листата на депутатите и фактически избира по-голямата част от парламента, той е с това поставен, ако не над него, поне наравно с него» (112–63).

Освен това съгласно чл. 13 от закона върховният фашистки съвет изгражда нов правителствен кабинет или попълва вакантните места в кабинета: «Запазвайки атрибутите и прерогативите на шефа на правителството, върховният съвет освен това съставя и има винаги готова листа за лицата, който в случай на ваканция той счита, че могат да заемат министерски постове» (112–61).

В чисто партийната област функциите на върховния фашистки съвет са определени в член 11 от закона. Според него съветът: «а) определя листата на депутатите съгласно разпоредбите на последния избирателен закон (17 май 1928 година); б) обсъжда уставите, организацията и политическите директиви на националната фашистка партия; в) произнася се по назначаването и уволняването на секретаря, подсекретарите, административния секретар и другите членове на директорията на партийната организация» (112–60).

За характера на върховния фашистки съвет като рожба и символ на срастването на партийния и държавен апарат твърде много говори и неговият състав. Според текста на закона той е следният: «Шефът на правителството, който е по право негов председател, който го свикво, когато намери за необходимо, и който определя дневният му ред: секретарят на националната фашистка партия, който е и секретар на съвета; квадрумвирите на похода към Рим; ония, които в качеството си на министри са били негови членове в продължение на 3 години, и секретарите на фашистката национална партия, напуснала длъжността си след 1922г.; членове са още следните лица; председателят на сената и този на камарата, министрите, държавните секретари, държавният подсекретар на министър-председателството; главнокомандуващият милицията; членовете на директорията на партията; председателите на Италианската академия на науките и на Фашисткия институт за култура; председателят на националната младежка организация Балила; председателят на синдикалния съд по Закона за защита на държавата; председателите на всички национални фашистки синдикални конфедерации, признати от специалния закон, и председателят на националният кооперативен институт» (112–60).