Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 52

Но над и зад тези постове, които държеше непосредствено в ръцете си, Фалангата фактически упражняваше неограничено влияние и сред другите министерства посредством фалангисти, заемащи високи служби, и чрез въоръжени агенти и преплетени дейности в профсъюзите. Тази преплетена дейност биваше така прикрита и честа, че беше трудно да се познае къде започваше властта на правителството и къде свършваше тази на Фалангата» (93–55).

(Точно затова през 50-те години в Испания най-често можело да се срещне в разговорите фразата «Фалангата управлява всичко».)

Дейността на фашистката държавна и партийна йерархия е така тясно «преплетена» (да използуваме тази дума, макар че по-точният термин е «срастване»), че всеки, който загуби своето високо положение във фашистката партия, неизбежно загубва мястото в правителството и обратно. Серано Сунер например, като загубва постовете си на министър на вътрешните и външните работи, «трябвало да слезе и от мястото си на деен вожд на Фалангата» (141–55). Когато Хосе Луис Арезе (дългогодишен партиен водач) в по-ново време загубва поста си министър на благоустройството на градовете, загубва и положението си във Фалангата и т.н.

Подобно положение на нещата от гледна точка на «тесните връзки на партията и държавата» (Хитлир) е съвсем логично. Ако един министър бъде изгонен от правителствения кабинет, а запази ръководното си положение във фашистката партия, той може като «обиден» в определен момент да обърне партията срещу правителството или най-малко да остане обединител на опозиционните настроения в партията срещу правителството. Това обаче противоречи на един от най-дълбоките принципи на тоталитарната държава, без опазването на които тя не би могла да съществува: пълното единство на фашистката партия и държавата. И затова неизбежно е освободеният от правителствения кабинет да бъде лишен и от високия пост в партията.

в) Контролът на фашистката партия над държавните органи

Повсеместният контрол на националсоциалистическата партия над държавните органи — контрол, узаконен от самата държава, е една от особено важните форми на срастване на държавния апарат с партийния. Тя се изразява не само в това, че назначаването на административни длъжности не може да става без одобрението на съответната партийна инстанция, не и в това, че партийните водачи заемат едновременно и държавни длъжности, но и че контролът се разпростира и върху законодателната дейност на държавата. Нито един закон или декрет не можеше да се издаде в Третия райх без предварителното съгласие на ръководството на нацистката партия.