Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 56

Както се вижда от приведения пасаж, членовете на върховния фашистки съвет до един са членове на фашистката партия и заемат в нейната йерархия или в тази на държавата най-отговорни постове. «Шефът на правителството, който по право е негов председател», е Мусолини, т.е. върховният водач на Националната фашистка партия; секретарят на фашистката партия т.е. вторият човек след Мусолини в партийната йерархия, е секретар на съвета или втори човек в съвета; «квадрумвирите на похода към Рим» са военни ръководители на фашистката партия; министрите, членове на правителството, са също партийно организирани фашисти след 1924г.; главнокомандуващият милицията не може да не бъде фашист, тъй като милицията е партийна: председателите на Италианската академия на науките и на Фашисткия институт за култура са непременно активни фашисти. За членовете на директорията на фашистката партия да не говорим — те са висшите ръководители на партията.

Строго взето, получава се следната картина: ръководителите на фашистката партия и нейните активисти, след като са завладели всички ключови позиции на държавата — правителството, парламента, сената, местните органи, — за да затвърдят юридически монопола и контрола на своята партия над държавата, създават специален орган за целта. Този орган е върховният фашистки съвет. Затова най-точно ще е последният да се определи като уорган на контрола на фашистката партия над държаватат, орган на юридически потвърдения контрол.

В противен случай би било непонятно защо е необходимо наред с правителството, което е партийно, фашистко, и директорията, представляваща централното ръководство на фашистката партия, да съществува още един върховен фашистки орган. Последният само привидно стои над партията и държавата, но ако се вгледаме по-внимателно в неговите функции и състав, става ясно, че той е специален орган на фашистката партия за контрол над държавата — контрол, повтаряме, юридически затвърден.

В това отношение разликата между нацистите и италианските фашисти се изразява във факта, че ръководството на нацистката партия в лицето на Хес, а по-късно и на Борман директно упражнява контрол над държавните органи и тяхната законодателна дейност, докато италианската фашистка партия създава специален орган за контрол, като го узаконява със съответния декрет на правителствота, парламента и сената.

г) Прехвърляне на държавни функции върху органи на фашистката партия

Една от най-ярките прояви на тази тенденция е контролиращата дейност на фашистката партия спрямо държавните органи, за която дейност ставаше дума в предния раздел. Тази практика обаче взема много по-широки размери, понеже партийните органи са най-недеждните в политическо отношение помощници на държавата, често по-сигурни от самите държавни органи. Затова фашисткият режим, когато трябва да изпълни изключително важно в политическо отношение държавна задача, особено разчита на съответните партийни органи или формации.