Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 28

На Нюрнбергския процес английският обвинител Шоукрос нарича кабинета на Хитлер «тоталитарно правителство» за това, че «не търпи никаква опозиция» и унищожава гражданските и политическите свободи (90–50 и 60). Ейбл Плен представя «Испанската фаланга», която изгражда държавата по свой образ и подобие, като «войнолюбива» и «тоталитарна» (93–261). Курт Рис описва «тоталитарната форма на управление» като такава, «при която свободата на печата и парламента ще бъдат унищожени…» (102–202). А.Манхатан, като цитира доклад на посланика на Мусолини в Мадрид от 25 март 1939г., също говори за «общоевропейски фашистки блок от тоталитарни страни в целия континент» (71–329).

Терминът «тоталитарна държава» се употребява и от марксически автори при характеризирането на фашистката система, особено през последните години. Впрочем още Георги Димитров на Лайпцигския процес в «Десетта въпроса към чиновниците на углавната полиция» употреби този израз, влагайки в него съвсем определено съдържание. Но тъй като текстът има формата на въпрос, който не може да се разкъсва, за да не изопачим мисълта на автора, ще приведем целия 10 въпрос: «10. Вярно ли е, че тъкмо при това напрегнато положение пожарът в Райхстага послужи като сигнал за започване на изтребителния поход против работническото движение и като средство за преодоляване на трудностите вътре в „националната коалиция“, към осъществяването на националсоциалистическото „единовластие“ и към организиране на така наречената „тоталитарна държава“, т.е. към насилствено разтуряне на всички други партии и организации, към „унификацията“ на стопонските, държавните, културните, военните, спортните, младежките, черковните и други учреждения, печата, пропагандата и т.н.?» (58–202).

В «Бележки към присъдата», които представляват конспект на една непроизнесена пред съда реч, датираща от 23 декември 1933г., Г. Димитров отново се връща към този въпрос, като отбелязва: «За осъществяване на „тоталитарна държава“, на националсоциалистическо „единовластие“!» (34–186).

Накратко казано, според Г.Димитров тоталитарната държава е такъв тип държава, която се стреми, първо, «към насилствено разтуряне на всички други партии и организации», и, второ, към «унификация на стопанските, държавните, културните, военните, спортните, младежките, черковните и други учреждения, печата, пропагандата и т.н.», с една дума, унификация на целия обществен живот.

П.Толиати в своите знаменити «Лекции за фашизма», четени през пролетта на 1935г. в Ленинската школа в Москва пред италиански комунисти-функционери на партията, работещи нелегално против режима на Мусолини, също разглежда италианският фашизъм като «тоталитарен режим», «тоталитарна държава». Той дори прави периодизацията на италианският фашизъм въз основа на тоталитарни елементи в него: «Тази тема аз бих раздедил на три периода: първият период — фашизмът до „похода към Рим“, до края на 1922г.; вторият период — от 1922 до 1925г., той може да бъде охарактеризиран като опит за създаване на фашистки режим от нетоталитарен тип; накрая, третият период обхваща 1925–1930г.; това е периодът на създаването на тоталитаризма и навлизането в най-голямата икономическа криза» (116–33).