Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 27
Желю Желев
Както ще видим в по-нататъшното изложение, още на Лайпцигския процес Г.Димитров отделя специално внимание на политическата структура на нацистката държава, на нейния тоталитарен характер. П.Толиати в своите «Лекции за фашизма», правейки детайлизиран анализ на архитектониката на фашистката система в Италия, вижда специфичната и същност именно в тоталитаризма. Върху тази особеност на фашистката диктатурата в една или друга степен обръщат внимание също Е.Телман, Л.Лонго, В.Пик и др. Именно чрез нея те се опитват да обясняват едни или други явления в политическия живот на тези държави, които вън от цялостния контекст на системата биха изглеждали странни и непонятни.
Ето защо, избързвайки малко напред, ще си позволим да кажем, че тоталитаризмът е толкова съществена черта на фашистката диктатура, на фашистката държава, толкова пълно и цялостно изразява нейната политическа природа, че би трябвало непременно да присъствува в определението на фашизма. В такъв случай определението на Коминтерна би представило фашизма като тоталитарна власт, тоталитарна диктатура на финансовия капитал, на неговата най-реакционна и агресивна част. Именно тоталитарна — не военна, не авторитарна, а тоталитарна диктатура. Какво представляват тоталитарната диктатурата и тоталитарната фашистка държава — това е предмет на следващото изложение.
За тоталитарната държава най-напред говорят самите създатели на фашизма. Мусолини, като изрежда трите главни условия за съществуване на корпоративната система, поставя наличието на тоталитарната държава на второ място след еднопартийната система. Той характеризира тоталитарната държава като «държава, която поглъща в себе си… цялата енергия, всички интереси и всички надежди на един народ» (10–37).
Паул Ритербуш, един от теоретиците на националсоциализма, като се обявява решително против «плуралистичната многопартийна държава» на западната демокрация, определя тоталитарната държава по следния начин: «… тоталитарната държава е онази, с помощта на която една партия или една идеология се е издигнала до тоталност и е предявила претенция за изключителност в политическото изграждане на националният живот…
Тоталитарната държава е едно принципиално нарушение на схващанията за релативизма, които се състоят в това, че всяка партия съдържа една само относителна истина» (101–61 и 62).
За тоталитарните държави многократно се изказва и германският посланик в Лондон — фон Дирксен. С този термин той визира фашистка Италия и националсоциалистическа Германия (39–110, 115, 308, 420).
Най-сетне Шпеер, министър на въоръжението в правителството на Хитлер, в показанията си на Нюрнбергския процес изтъква тоталитарната държава като най-важна причина за катастрофата, постигнала немския народ: «Обаче огромната опасност, съдържаща се в тази тоталитарна система, стана съмсем ясна едва в онзи момент, когато ние се приближаваха към края… Разрешете ми да изложа това по следния начин: към края на съществуването на тази система стана съвсем ясно каква огромна опасност се крие в системи от такъв род даже ако оставим настрана принципа за фюрерството. Съчетанието на Хитлер и на тази система по такъв начин донесе ужасяваща катастрофа в този свят» (99–48).
