Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 26

Определението на фашизма, дадено в доклада на Г. Димитров пред VII конгрес на Коминтерна през 1935г., и днес си остава най-дълбокото проникване в социалнокласовата природа на това явление. Поради това и днес, когато марксистките изследователи се насочват към изясняването на едни или други проблеми от историята, социологията, социалната психология на фашизма или пък на някакви още по-частни проблеми от неговата практика, като пропагандата, системата на терора, концентрационните лагери и пр., неизменно се позовават на това определение и в една или друга степен го използуват като отправна точка на научния анализ.

Същевременно обаче би било неправилно да се мисли, че коминтерновското определение обхваща и изчерпва всички съществени черти на фашизма. В него липсва специфичната политическа система на фашизма, своеобразната форма на диктатура, без които никога не бихме могли да обясним демоничната сила на фашистките държави, разпалили най-кръвопролитната световна война, достигнали чудовищни мащаби на терора и престъпленията срещу човечеството, за които няма прецеденти в историята.

Вярно е, че фашизмът е преди всичко власт, диктатура на финансовия капитал — и това е най-същественото от социално-класовата му характеристика, — но вярно е също така, че във всяка съвременна високоразвита капиталистическа страна държавната власт представлява власт на финансовия капитал със съответните ограничения на демокрацията, гражданските и политическите свободи и пр. Това се отнася в еднаква степен за всички развити капиталистически държави в съвременния свят. Никой обаче въз основа на това не би си позволил да твърди, че в тези страни съществува фашизъм или че формата на държавната власт е фашистка диктатурата.

Точно това показва, че определението на фашизма като власт, диктатура на финансовия капитал, макар да изтъква най-същественото в съдържанието на това понятие, не изчерпва цялата му същност. То трябва да се допълни със специфичната политическа система, със своеобразната форма на диктатура, в която изкристализирва властта на финансовия капитал при неповторимите условия на всеобщата социална криза между двете световни войни. Тук не само класовото съдържание, но и формата, която то приема, е съществена черта на явлението. Двете в тяхното органическо единство изразяват специфичната същност на фашизма.

Отсъствието на този «формален» момент в определението на Коминтерна стана причина някои автори да го елиминират изцяло, да се впускат само в изучаване на политическите структури, без да държат сметка за тяхното реално съдържание. Други пък, останали догматично верни на това определение, счетоха, че то изчерпва цялата истина за същността на фашизма и че по този въпрос няма какво повече да се каже. Те обикновено се задоволяваха с неговото преповтаряне, без да са в състояние да го прилагат творчески в конкретния социологически анализ на изучаваното явление.

Отсъствието на «формалния» момент в коминтерновското определение е малко странно, защото всички видни дейци на Комитерна са се занимавали сериозно с тази страна на фашизма.