Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 21
Желю Желев
Нещо повече, в политическото мислене на хората от XX век фашизмът е напълно одиозно явление и затова всеки път, когато отделни режими са принудени мълчаливо да прибягват до неговите политически средства, бързат да се дистанцират от него, да отрекат всякаква връзка или прилика с неговата практика. За това косвено свидетелствува и обстоятелството, че в наши дни обвинението във фашизъм е равносилно на пълно дискредитиране в морално-политически смисъл.
Именно тези неща дават основание да твърдим, че исторически фашизмът е напълно изживян.
От това обаче не следва, че той е и
Никой не би могъл да даде гаранции за това. Още повече, че всеки от нас, следейки политическите събития, е имал възможността неведнъж да наблюдава колко лесно се изкушава от това всяка военна хунта, дошла на власт чрез преврат. Режимът на Пиночет е най-новият пример в това отношение.
Политическотото изживяване на фашизма има своите дълбоки основания в икономиката, в онези процеси на централизация и концентрация на капитала и собствеността, които са дълбоко присъщи на империализма. Не се касае за анахронични явления, а за обективна тенденция, която да подхранва държавния капитализъм. Колкото по-голяма е централизацията и концентрацията на средствата за производство в ръцете на монополите и държавата, колкото по-голяма е тяхната икономическа мощ, толкова по-широки са възможностите за унищожение на либералната демокрация, за ликвидиране на гражданските и политическите свободи на личността, а следователно за фашистки тоталитаризъм (7–224).
Още Ленин преди 60 години обръщаше внимание върху това в «Империализмът…» и други произведения: заменянето на свободната конкуренция от монопола в икономиката (базата) съответствува на заменянето на буржоазната демокрация с политическа реакция в надстройката. [Според Ленин политическата надстройка над империализма «представлява поврат от демокрацията към политическата реакция. На свободната конкуренция съответствува демокрацията. На монопола съответствува политическата реакция» (61–93).] Или, което е все същото, монополът в икономиката по необходимост прераства в монопол в политиката и оттам във всички останали сфери на обществения живот. А известно е, че монополът в политиката има една-единствена форма: диктат, диктатура.
Разбира се, възможността за фашистка диктатура не винаги се реализира в политическия живот, но тя съществува като обективна възможност, която може да ни заплашва в периоди на големи социални сътресения, така характерни за нашия век. Във всеки случай тенденцията към тоталитаризъм в съвременния свят е толкова силна, че дори и традиционните буржоазни демокрации вече далеч не са така идилични, както през XIX век; много често в техния политически живот могат да се забележат постъпки и действия, които напомнят по-скоро диктатура, отколкото демокрация.