Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 19
Желю Желев
Именно от тази гледна точка фашизмът представлява не само средство да се предотврати пролетарската революция, но и опит да и се предложи алтернатива.
От края на Втората световна война вече изминаха 36 години. През това време две нови поколения навлязоха в живота. Те нямат лични впечатления от фашизма. Техните представи са почерпани от многобройните книги и филми. Поради тази причина за много от тях фашизмът изглежда по-скоро екзотичен, отколкото ужасен. Мъките, страданията, скърбите и безбройните жертви, които фашизмът наложи на старото поколение, в тяхното въображение не са така живи и ярки, както у съвременниците. Времето е направило сноето.
Това е естествено. Всички събития един ден стават история. И новите поколения не са длъжни да живеят с историята, с представата за мъките и жертвете на техните предшественици. Те си иман нови задачи, преследват свои цели. Иначе не щяха да се рацличават от предходните поколения.
Но точно тук се крие голямата опасност. Защото по такъв начин се поражда благодушно отношение, отсъствие на политическа бдителност спрямо големите опасности на епохата, а същевременно фашизмът не е само история.
Като потенциална опасност фашизмът съществува и сега.
Множество събития почти ежедневно ни напомнят за нея. Най-последното беше несполучливият опит за десен профашистки преврат в Испания, извършен от националните гвардейци чрез въоръженото нахлуване в парламента.
Атентаторът, който направи покушение върху президента на САЩ Роналд Рейгън, се оказа идейно и организационно свързан с американската националсоциалистическа партия, съществуваща съвсев свободно в тази страна.
Легално съществуват националсоциалистически и други неофашистки партии и групировки в редица страни на Западна Европа. Засега те са малочислени и нямат сериозно влияние върху политическия живот, но вече не са безвредни.
Някои от тях провеждат военна подготовка на членовете си при полеви условия, други се одързостяват да организират международни срещи и събрания, да маршируват по улиците и да пеят фашистки песни, да поругават паметници на антифашистката борба; да нападат синагоги или да организират расистки изстъпления срещу цветнокожото население. Стана обикновено явление извършването на бомбени атентати на обществени места, жертва на които стават съвсем невинни хора. В отделни страни на Западна Европа периодически излизат на мода ту мустачките, ту прическата на Хитлер.
В цялата тази неофашистка вакханалия повече от всичко обизпокоява благодушното отношение на някои западни правителства към този род прояви. На тях се гледа като на безобидни рецидиви от миналото, които не представляват реална опасност. Но едва ли е необходимо да напомняме, че в началото и партията на Хитлер беше пъстра сбирщина, за която никой не допускаше, че един ден ще вземе властта.
