Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 161

Буржоазната демокрация в това отношение прилича повече на жив организъм, отколкото на машина. Повредата на един или друг детайл не предизвиква обща парализа на системата. Благодарение на голямата лабилност във взаимоотношенията на частите и цялото, както и между самите части, тя компенсира всеки отделен дефект в детайлите, както живият организъм се приспособява към патологичните изменения в отделни органи. По тази причина либералната демокрация в определени рамки може да се погазва, без да се унищожава като система, докато тоталитарната фашистка държава познава само едно изменение: падането или разрушението с верижен, неудържим, стихиен характер. Поради колосалното вътрешно напрежение и тясната връзка на съответните части, дори минималното разрушение в единия край заплашва цялата система. И ако то не се прекрати енергично още в началото, трудно е след това да се противодействува на центробежните сили. Оттук онзи жесток, свиреп, безпощаден начин на разправа с хора само заподозрени или със съвсем безобидни прояви към режима.

За политически виц, за наивно изказано съмнение върху теза на официалната политика фашистката държава изпраща в концентрационен лагер или издава смъртна присъда. Най-елементарните в условията на либералната демокрация политически прояви на личността — изказване на собствено мнение по въпросите на икономиката, културата или управлението на държавата, за което никуму не търсят сметка или съдебна отговорност — се третира във фашистката държава като тежко политическо престъпление със съответната юридическа санкция. Обикновени житейски разговори без политически характер, като качеството на хляба, цената на зеленчука, снабдяването с яйца и т.н. — стават политически въпроси от първа величина, по нищо неотстъпващи на проблемата за войната и мира. Няма въпрос, който да не е политически във фашистката държава: женитбата, раждането на деца, броят на децата в семейството, подбирането на приятелите, развлеченията, вкусовете, обноските и маниерите в обществото. Тази тотална политизация на обществения живот при такъв род системи е следствие не толкова на тираничното господство на политиката над останалите сфери — което най-напред се хвърля на очи, — колкото на универсалната и строга взаимозависимост на съставните части.

2. Структура и функция

С този анализ се приближихме непосредствено до въпроса за отношението между изградената вече структура и закономерно произтичащия от нея начин на функциониране. Тук става дума за едно принципиално положение, което ще ни даде възможност по-добре и пълно да разберем природата на фашистката система, нейните интимни механизми и лостове.

Структурата определя своя начин на функциони ране. След като е изградена, структурата действува съобразно вътрешната връзка на своите елементи. Обща закономерност на социалните структури е стремежът към самосъхранение. Ако дадена структура, под натиска на външните обстоятелства, промени основно своя начин на действие или не успее да се приспособи, тя се трансформира или загива. В единия и в другия случай тя престава да бъде предишната структура и става друга. Но след като е създадена, тя не може да действува по друг начин освен по този, който произтича от природата и.