Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 160

Националсоциализмът, който тръгна по същия маршрут десет години по-късно, вече не плати данък на подобни илюзии. По най-прекия път той изгради еднопартийна система и закрепи със закон единството на фашистката партия и държавата. Ако в Италия изграждането на тоталитарната система се протака бличо четири години, в Германия то стана за по-малко от една година. Още преди края на 1933 година. Германия бе завършена тоталитарна държава.

Разбира се, Хитлер също беше принуден да се коригира в някои детайли, които влязоха в противоречие със създадената вече структура. Но обстоятелството, че и в детайлите системата му налага корекции, само показва колко е тясна връзката между съставните и елементи. Отначало Хитлер бе сключил съглашение с Ватикана, което разрешаваше на църквата да възпитава чрез католическите училища част от младото поколение. Твърде скоро обаче се почуствува, че тези училища насаждат една идеология, враждебна в много отношения с нацистката. Това заплашваше един ден да възникне идеологическа опозиция, чиито отражения трудно могат да се предвидят. Изход от създаденото положение: да се премахнат католическите училища, което не закъсня. Системата налага своето: веднъж изградена, тя не може да търпи в своето тяло чужди елементи. По силата на тясната връзка между съставните и части всичко различно и чуждо я парализира или разстройва. В структурно отношение фашистката държава представлява затворена система, в която отделният детайл е строго свързан с останалите и неговата деформация неизбежно разрушава целостта. Тази особеност е съществена за тоталитарната държава и поради това е изключително важна за за разбирането на нейната природа. В това отношение традиционната буржоазна демокрация показва в структурно отношение много по-голяма лабилност във взаимоотношенията на съставните и части. Погазването или ограничаването на един неин принцип, естествено, спъва действията и, без това непременно да застрашава нейната цялост и функциониране. Например изпълнителната власт може да прокара ограничения в избирателните права или да спре някои крайни вестници, но партиите си остават. Запазва се опозиционният печат, а с това и възможността за борба с узурпаторите на властта и техните беззакония.

За по-дълбокото разграничаване между тоталитарната държава и буржоазната демокрация като политическа структура ще си позволим да ги оприличим съответно на машина и жив организъм. В този случай тоталитарната държава ще наподобява добре изработена машина, действуваща безотказно, докато всички детайли работят точно и прецизно. Ако някакъв детайл излезе от строя, той застрашава с парализиране цялата машина.