Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 163

Въпросът обаче не е в примерите, а в тяхната логика: тоталитарната държава не позволява демокрация (свобода на словото, печата, сдруженията, имиграцията и т.н.) и за управляващата я върхушка, защото това би довело до нейното разложение. Нещо повече, за такъв тип структура либерализмът е особено опасен сред върхушката, защото е ядро на властта и може да я разложи отвътре. Затова и в трите фашистки държави — Германия, Италия и Испания, воюват с истински бяс срещу «либерализма» и политическата «разпуснатост».

Принципът, че «не могат да бъдат свободни онези, които подтискат», се проявява и тук с цялата си валидност. Защото една система, за да подтиска, трябва предварително да се организира като подтисническа, тиранична система. Иначе тя не би могла да упражнява своята терористична функция. От друга страна, тя дава свобода на своите представители да подтискат, да тероризират съгласно законите на изградената вече структура, на без правото да ги обсъждат или да им се противопоставят. Ако те се опълчат срещу законите на системата, неизбежно стават нейни жертви.

Втора глава

Функционални особености на тоталитарната фашистка държава

1. Тотален шпионаж

За да разберем откъде произтича нуждата от «то тален шпионаж» в условията на фашистката държава, налага се да се обърнем към нейната тоталитарна структура. Като «организирано» общество тя обхваща в масови организазии всички свои поданици по професионален, полов или възрастов признак. Тази колосална система от организациие същевременно оръдие за контрол над гражданското общество и за насаждане в него на фашистката идеология. Но в това се крие и една отрицателна страна — възможността при определени условия системата да се обърне против държавата. Това важи за всяка организация, защото веднъж изградената организация е форма, която може да се изпълни и с антидържавно съдържание, т.е. да бъде насочена против държавата в качеството и на готова организирана сила, ако нейното ръководство попадне в ръцете на хора, опозиционно настроени спрямо фашистката държава.

Много по-изгодно е да се завладее ръководството на една казионна организация и да се изчаква удобният момент, когато тя ще може да бъде хвърлена срещу режима, отколкото да се изгражда открито противодържавна организация. Последното е риск с нищожни шансове за успех предвид свирепия терор на полицейския апарат.

По тази причина гъвкавите конспиратори, работещи в условията на фашистката диктатура, не излизат открито против държавата, не се обявяват против режима, а се окопават дълбоко в някоя масова организация. Там се свързват с масите с техните непосредствени искания и желания, стават изразители на тези желания, печелят доверието им и по такъв начин завладяват ръководството. Веднъж постигнали това, казионната организация става за тях не само прикритие, но и средство за тяхната конспиративна дейност.